1907 г. открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер. На 17 км от Хайделберг работници откриват в песъчлива почва долна челюст, която наподобява човешката. Затова те незабавно я предават на полицията, откъдето пък я препращат на проф. Ото Шьотенсакс от Хайделбергския университет.
След седмица той оповестява, че челюстта е на праисторически човек, живял преди около 600 000 години. Фосилната находка се оказва на непознат на науката праисторически човек. Проф. Шьотенсакс го нарича Хайделбергски човек по името на университета, където е правено изследването. По-късно фосили от този вид са открити в Араго (Франция), Петралона (Гърция) и Италия. Сега учените са единодушни, че Хайделбергският човек е изчезнал вид от род Човек (Homo).
Хайделбергският човек обитавал Европа преди неандерталеца и е възможно да е негов предшественик. Хайделбергският човек се отличава от предшествениците си с по-голям размер на мозъчната кухина. Предполагаемият среден ръст е 1,8 м, а възстановката, която била направена по челюстта и по намерения на по-късен етап череп в Араго, довело до заключението, че Хайделбергският човек със сигурност е ходил прав. Учените считат, че освен зачатъците на интелигентност, той имал добре сложено тяло, ниско чело, изразителни очи и месести устни.
Предполага се, че този наш предшественик е набавял храната си предимно чрез лов, тоест познавал е и начина да си изработва елементарни, но ефективни оръжия. Предпазвал е тялото си с кожи, използвал е характерните за ранния палеолит примитивни каменни сечива. Белези по костите на елени, слонове, носорози и коне показват, че месото им е било рязано.
