Любопитни факти!

1.„Бача пош“ или как се променят човешки съдби

В патриархални страни като Афганистан и Пакистан съществува повече от странна традиция – в семействата, в които се раждат само дъщери, липсата на син се компенсира, като някои момиченца от малки са възпитавани сякаш са момчета. Тези деца, наречени „бача пош“, биват обличани като момчета, карани да се държат като такива и се ползват с всички привилегии, които имат мъжете в тамошния свят.

Целта на наглед безумната практика е да се повиши социалния статус на семейството в обществото. Когато съзре полово обаче, девойката „бача пош“ трябва да се върне отново към живота си на момиче, да се лиши от всички мъжки права и да се омъжи. Преходът е особено травматичен и тежък, защото тя не е свикнала да готви, да шие, въобще да изпълнява нормални женски работи.

2.Шампионът с дървен крак

На летните олимпийски игри в Сейнт Луис през 1904 г. американският гимнастик от немски произход Джордж Айзер само за един ден печели 6 медала – 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов. Наистина достойно за уважение постижение, особено като се вземе предвид факта, че единият крак на атлета представлявал дървена протеза! Заради инцидент с влак Джордж губи крайника си, но това не му попречва по никакъв начин да покаже удивителен дух и да запише името си завинаги в историята.

3.Фалосът – символ на успех

Добре дошли в Бутан – кралството на пенисите! На много от къщите в тази южноазиатска страна  има нарисуван фалос като символ на семейното плодовито благополучие и като защита срещу зли сили. Зараждането на този обичай се свързва с името на будисткия лама Друкпа Кюнле, живял през 15-16 век, който е известен още като „Божествения Луд от Драконовата Линия”.

Кюнле проповядвал будизма по необичаен начин, целейки да освободи хората от закостенялото им мислене. Атрактивният лама спокойно демонстрирал увлечението си към жените и виното и често рисувал фалоси по стените, като уверявал околните, че така ще бъдат прогонени злите духове.

4. Да умреш от смях

Изразът „да умреш от смях“ може да има и буквално значение. Поне така твърди историята, според която древногръцкият философ Хризип от Сол умрял от смях, докато гледал как пияното му магаре  се опитвало да яде смокини.

5. От кога се пие ракия у нас

Лютивото питие се е пило по българските земи още през средните векове. Доказателство за това е намерена при разкопки в района на Асеневия дворец на хълма Трапезица част от керамична купа върху която има надпис на старобългарски, който гласи: “Аз пих на празника ракиня.” Находката даде повод на родните историци и археолози да поискат от Европейския съюз да признае ракията за българска.

6. Можете ли да откриете скритите лица?

Някои художници обичат да си „играят“ със зрителите, които ще оценяват техните произведения. Такъв подход е използвал и Олег Шупляк, който превръща своите картини в оптически илюзии. Можете ли да откриете в тях скритите лица?

7. Последната сцена – без режисьор

Когато трябвало да се снима последната сцена на трилъра „Челюсти“, Стивън Спилбърг нарочно не седнал на режисьорския си стол. Причината се крила в опасенията му, че хората от екипа на филма са се наговорили след последния кадър да го хвърлят във водата. От тогава започва традицията на Спилбърг да не присъства на последните сцени на филмите, които режисира.

Вицепрезидентът Попова не е Шарли!

На въпроса дали би казала за себе си „Аз съм Шарли“, вицепрезидентът заяви: „Не. Не бих

казала, защото въпросът е комплексен“. „Мимолетната емоция на световните лидери, /.../ тя е хубава картина като солидарност, обаче аз съм човек и на разума“, обясни тя и добави, че трябва да се стигне по-надълбоко и да се зададе въпроса защо всъщност се стигна до събитията в Париж.

„21 век започна страшно“, коментира тя световните събития. „Отново ще излязат на преден план религиите, националната идентичност и това, че трябва да живеем заедно“, прогнозира тя.

Според нея, световните лидери трябва да се замислят много повече за социалните аспекти на икономическата политика и да покажат повече загриженост за обикновените хора. Попова остро разкритикува поведението на делегатите на Световния икономически форум в Давос, които пристигнали с луксозни автомобили, самолети и демонстрирали висок стандарт. „Боже мой, какво е това чувство за социалност? Има ли свян, има ли срам, има и някаква мярка?“, възкликна тя. Според нея, тези хора „нямат социална чувствителност за това, което се случва долу в низините, какво се случва по света“.

Драматични избори в Гърция

Повечето наблюдатели бълват апокалиптични прогнози за това какво ще се случи в ЕС, ако на власт в Гърция се възкачи радикалната левица СИРИЗА. Но почти всички мълчат относно това кое именно катапултира СИРИЗА към върха – популизмът, който и вменяват, или отвращението на болшинството гърци от управлявалите с благословията на Брюксел и Вашингтон десетилетия наред традиционни партии.

Отговор на тези въпроси дават два документални филма на гръцки журналисти, представени пред общественоста още през 2012 г.

Catastroika

е документален филм завършен през април 2012 г., за катастрофалните последици от приватизацията на публичния сектор. Заглавието идва от комбинацията на думите "катастрофа" и "тройка" (тристранен комитет, воден от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които организират финансовато спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия).

Debtocracy

Това е дългокрация = дългове + крация (власт)

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен", обясняват авторите на филма, който разказва защо именно обикновените гърци са склонни да поткрепят партии, които отхвърлят връщането на тези дългове на международните кредитори:

1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.

2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.

3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.

Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите: Португалия, Ирлания, Италия, Гърция и Испания, разказва филмът.

Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли оргомните суми, отпуснати от финансовите институции?

Оръжия, пристанища, магистали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподрозрени: големи корпорации, банки и политици. Които пък сега настояват за неолиберални рестриктивни политики спрямо обикновените хора, притискани от Брюксел и Вашингтон, отбелязват авторите на документалните ленти.

Така се стигна и до предсрочните парламентарни избори в Гърция днес. Ето какво гласяха последните проучвания за очакваните резултати от вота.

Два дни преди предсрочните парламентарни избори в Гърция опозиционната крайнолява партия "Сириза" успя да увеличи преднината си пред управляващата консервативна партия "Нова демокрация" и вече води с между 5 и 10 на сто. Това сочеха последните социологически проучвания преди вота, публикувани в петък, тъй като днес в южната ни съседка бе ден за размисъл и бе забранено агитирането и обявяването на прогнози.

Проучванията на социологическите агенции Marc, GPO, Palmos Analysis и Public Issue сочеха, че партията на Алексис Ципрас вероятно ще спечели между 30 и 35 на сто от гласовете на гръцките гласоподаватели. Според Public Issue, крайнолявата партия може да получи 35% от гласовете, с 5% повече от "Нова демокрация".

Според допитването на института Palmos Analysis обаче "Сириза" може да вземе 30,2% от гласовете, с 10 на сто повече от управляващите консерватори на премиера Андонис Самарас, които се прогнозира, че ще получат 20,3%.

Подобно прогнозно разпределение дадоха и агенциите Marc и GPO - между 32,2 и 32,5% за "Сириза" срещу 26 и 26,5%, респективно, за "Нова демокрация".

Трета политическа сила в бъдещия гръцки парламент се очаква да е центристката партия То Потами ("Реката"), която може да получи между 5,1 и 7 на сто, следвана от неонацистката партия "Златна зора" с между 5 и 6,8 на сто. Пета по представителство се очаква да е комунистическата партия ККЕ с между 4,3% и 6%, а шеста - социалдемократическата партия ПАСОК, която в момента е в управляващата коалиция с "Нова демокрация". Гласовете, които може би ще получи ПАСОК, са между 3,4% и 5,5%.

Шанс да вкара депутати има и новосформираната партия на бившия премиер Георгиус Папандреу, като очакванията са да получи между 3,1 и 3,5 на сто от бюлетините, но напълно възможно е да не успее да прескочи изборния праг от 3% и да не успее да стане седма политическа сила в 300-местния парламент. Партията с най-голяма подкрепа пред избирателните урни автоматично получава 50 депутати "бонус".

Как се е създало първото правителство на Борисов? Откъс от книгата на Симеон Дянков, част 2

Продължение от вчера: Тук четете 1-ва част

(...)След това беше обявено, че Свилен Нейков е спечелил номинацията, защото има докторска степен по спортен мениджмънт. Свилен, треньор на българския олимпийски шампион по единичен скул, щеше да се окаже един от най-добрите министри.

В последния ден от проучвателния си мандат Борисов предложи двама заместник министър-председатели като знак за двете основни направления, в които правителството щеше да работи: борба с престъпността и финансова стабилност. Така станах вицепремиер заедно с Цветан Цветанов, най-доверения партиен лейтенант на Борисов. Министър-председателят имаше силен инстинкт за баланс. Станах първият финансов министър в историята на България, който е и вицепремиер. Двойната позиция ми даде повече власт да вземам много кризисни решения и да не спечеля много почитатели.

При създаването на екип в Министерство на финансите следвах едно просто правило: на всички високи позиции да бъдат хора отвътре в министерството. Двамата ми заместници - Владислав Горанов и Ана Михайлова - бяха оглавявали отдели, началникът на кабинета Румен Порожанов отговаряше за държавните предприятия, а главен секретар стана директорът на човешките ресурси. Те се познаваха помежду си, бяха работили заедно и химията в отбора се получи.

Като вицепремиер отговарях за още девет министерства и за 17 други ведомства в доста широк спектър - от Агенцията за ядрено регулиране, през държавните архиви, до Агенцията за хората с увреждания. В тази работа бях подпомаган от двама юристи, двама специалисти по комуникациите и двама експерти от младежката организация на ГЕРБ.

Всичко на всичко

шестима съветници

като вицепремиер,

координирани от

доверения ми

началник на кабинета

Ирина Велкова

При избора на този екип следвах друг критерий. Никой от тях не беше работил преди в публичния сектор. Това беше урок, който научих от Лешек Балцерович: "Само млади хора. За да нямат пристрастия и обвързаности."

Имах и два офиса: като министър на финансите и като заместник министър-председател. Кабинетът ми на вицепремиер беше в сградата на Министерския съвет - масивно здание, чиято архитектура бе вдъхновена от византийски традиции и от тези на сталинизма. Рядко стоях там и предпочитах да работя от Министерството на финансите. Когато чуждестранни делегации посещаваха София, за да се срещнат с премиера и с президента, офисът ми в Министерския съвет нерядко се ползваше за техен временен лагер. Канцлерът

Ангела Меркел се настани

там през 2011 г. с персонал

от четири човека. Така

направиха и Владимир Путин

с персонал от 20 човека,

и Хилъри Клинтън с

персонал от 30

Следващата стъпка бе избор на началник на митниците. Човекът, когото наследих там, беше заемал поста два пъти за предишното десетилетие. Под негово ръководство митниците бяха работили едва ли не като отдел към Министерството на вътрешните работи.

Имаше много истории за добро сътрудничество между митничари и гранични полицаи на всички нива в незабелязването на контрабандата. Тази връзка трябваше да се прекъсне. Знаех, че имам нужда от някой достатъчно корав, за да се опълчи на вътрешното министерство, но и да си сътрудничи с тях, когато е необходимо.

Бойко Борисов предложи решение. Ваньо Танов, бивш генерал от МВР, беше подал оставка през 2007 г. като шеф на елитните полицейски сили, след като бе уличил министъра си в сенчести контакти.

Срещнах се с Ваньо Танов и го харесах веднага. С внушителна фигура и с бумтящ глас, той беше моя пълна противоположност като присъствие. А със своите 25 години стаж в полицията, генерал Танов знаеше повече за практиките там, отколкото който и да е вътрешен министър. Под негово ръководство митниците се откъснаха от влиянието на МВР. Усложненията не закъсняха. Министър Цветан Цветанов не хранеше симпатии към Танов заради неговата популярност сред полицията. Наложи се да прекарам голяма част от първата си година в борба да запазя шефа на митниците на мястото му.

Спорът ми с Цветанов стана

публичен. Имаше разнобой

между двамата

вицепремиери и медиите

го отразяваха почти

всекидневно

Това се разглеждаше като основен разрив в правителството. Само три месеца след началото на мандата се появиха спекулации, че скоро ще бъда уволнен. Защитавах твърдо назначаването на Танов и в крайна сметка устоях.

Беше по-различно с избора кой да оглави Националната агенция по приходите. Предишната началничка на данъчните, близка доверена на моя предшественик Пламен Орешарски, била отстранена в края на 2008 г. след обвинения в подпомагане на схеми за измами. Тогава нейният заместник Красимир Стефанов заел поста временно. В крайна сметка Стефанов остана на този пост по-дълго, отколкото аз на моя. С течение на времето се научихме да работим добре заедно.

В НАП съществуваше практика да се провеждат съвместни акции с полицията, без да съм предварително информиран. Стефанов също не е знаел за тези операции. Имаше установени връзки между полицията и членове на ръководния му екип и той не съумя да ги прекъсне. Повече от двадесет години след падането на комунизма на данъчната служба все още се гледаше и като на инструмент за натиск. Тази логика ми беше толкова чужда, че първоначално я отхвърлях като чиста теория на конспирацията. Но с течение на времето станах свидетел на няколко случая, в които данъчните предприемаха акции, за които разбирах постфактум. Уволних един заместник-директор, а след това и още един. В НАП имаше нужда от здрава ръка като в митниците. Желаещи не се намериха.

Като вицепремиер трябваше да бъда буфер във всевъзможни конфликти. Това беше рядък късмет. Оглавих тристранната комисия, в която правителството обсъждаше проблеми заедно със синдикатите и с работодателските организации. Предишните председатели на тристранката са били с портфейл в социалния сектор и пестеливостта не е била сред най-често обсъжданите теми. Председателствах и многобройните

срещи по сектори, в които

зърнопроизводители и

баскетболни отбори щяха

да искат повече пари. Тези

срещи отнемаха доста

време. Изслушвах

и казвах "не"

Първата задача, с която се заех, беше съкращаване на разходите. В бюджета за 2009 г. бе заложен ръст от 4,7% от брутния вътрешен продукт въпреки сигналите, че кризата ще връхлети и България. Приходите също бяха надценени, за да се оправдаят по-високите разходи. В година с избори разходната част винаги набъбваше. Съкратихме бюджетите на всички държавни ведомства с 10% и закрихме едно министерство - това на административната реформа. Когато направихме анализ за каква точно реформа са отивали средства там, се установи, че тя се е състояла в редовни командировки на чиновници зад граница. Актуализирахме националния бюджет, за да заложим реални параметри. По-късно щеше да се окаже, че това не е единственият проблем със сметките за 2009 г.

Гръцката криза вече назряваше. България беше силно обвързана със своя южен съсед чрез банковия сектор и туризма. Гърция беше и водещ чуждестранен инвеститор у нас. Много гърци отдавна идваха отсам границата, за да пазаруват по-евтино, включително най-обичайни стоки за бита. Но през лятото на 2009 г. забелязвахме една нова тенденция: гръцки граждани прехвърляха сметките си в български банки.

Имах няколко разговора с финансовия министър Янис Папатанасиу за кризата в нашия регион. "Нова демокрация" на Константинос Караманлис беше член на Европейската народна партия заедно с ГЕРБ и контактите бяха улеснени. Основните ни опасения бяха, че някои от гръцките банки са претърпели срив с високорисковите ипотеки и че проблемът ще се разпространи и в техните филиали в България. Степента на гръцките проблеми обаче стана ясна чак след като Георгиос Папандреу пое властта.

Още в началото се бях настроил за труден мандат, но сега той се превърна във всекидневна борба. Епицентърът на кризата беше до границата ни и това влоши перспективите за България. Постигането на балансиран бюджет стана почти невъзможно. През ноември 2009 г. международните пазари започнаха да повишават индекса CDS1 за България. Само за две седмици този индекс се увеличи от 12 до 34%. Страната ни е в паричен борд и трябваше да поддържа голям валутен резерв за обезпечаване на българския лев. В случай на паническо теглене от банките резервите бързо щяха да се изчерпят. Тогава

щеше да се наложи

националната банка да

продава евро, за да осигури

парична маса в наличност Докладите на анализаторите не изключваха такова събитие. Връзката с потъващите гръцки банки беше прекалено тежък товар. Трябваше да изпратим сигнали навън за решимостта ни България да се отдели от гръцките проблеми. След няколко разговора с Бойко Борисов предложих да подготвим балансиран бюджет за 2010 г. и да внесем това предложение в парламента. Беше почти невъзможно да се постигне бюджет без дефицит, но бяхме длъжни заради обстановката. Това щеше да отклони и вътрешните дебати от популистки искания за повече разходи. Стратегията проработи. До декември 2009 г. международните анализатори започнаха да отделят страната ни не само от Гърция, а и от другите две европейски държави с валутен борд - Латвия и Литва. CDS за България падна под 20%. За Гърция продължи да се увеличава. В началото на 2010 г. излязоха още по-тревожни данни за гръцката банкова система и рискът от неплатежоспособност на България започна отново да се покачва. През февруари 2010 г. индексът CDS стигна до 35%. Балансираният бюджет вече бе одобрен от парламента, а данните за януари показваха значително намаляване на дефицита. Непрекъснато повтарях в международните медии и на срещите в Брюксел, че България се придържа към консервативна фискална политика и ще продължи да го прави, особено в тази трудна година.

Постепенно пазарите се успокоиха. Опасността от фалит и психозата покрай това бяха елиминирани.

Успехът в овладяването

на ситуацията беше

в обратна зависимост с

личния ми рейтинг.

За три месеца загубих

половината от

обществената си подкрепа

Това щеше да ми изиграе лоша шега след два месеца, когато излязоха наяве допълнителни разходи на предишното правителство.

Амбиции за еврозоната

През есента на 2009 г. посетих държавите от еврозоната, за да убеждавам колегите си там, че България е готова да приеме еврото. Предходният трипартиен кабинет на два пъти се беше обръщал към Европейската централна банка и Европейската комисия с неформални заявки за започване на процеса по приемането: първия път през 2007 г. и след това в края на 2008 г., когато кризата бе на път да се разрази. И в двата случая моят предшественик във финансите и управителят на Българската народна банка са били информирани, че е твърде рано за кандидатурата на България, въпреки добрите макроикономически показатели и стабилната фискална история.

Вторият път приключил с леко недоразумение. Изтекла новината, че министърът на финансите Пламен Орешарски е в Брюксел за неформални преговори за еврозоната. Когато Орешарски излязъл от заседанието на ЕКОФИН, един журналист от международната преса го попитал кога България ще кандидатства за еврото. Моят предшественик отвърнал с пестелив английски „Next time, next time", което на български означава и „Не ме занимавайте сега". Ден по-късно няколко европейски вестника излязоха със заглавия "България в еврозоната следващия месец."

На тази дата: 25.01.1947 г. Умира Ал Капоне, „Кръстникът“

Има някаква ирония във факта, че Ал Капоне - най-безмилостният гангстер  на Америка, не

загива от куршум, нито изгнива в затвора. А се прощава с живота след инсулт и пневмония. На 21 януари 1947-а мафиотският бос, известен също като Белязаното лице, получава мозъчен удар в имението си в Палм Айлънд, Маями. Уж се възстановява, но три дни по-късно го поваля белодробното заболяване.

На следващия - 25 януари, сърцето му спира и обществен враг №1, както го обявява полицията в Чикаго през 1930-а, окончателно престава да е проблем. Дотогава, макар да е вън от играта от 16 години, властите все са нащрек. Капоне посреща смъртта, измъчен от сифилис. Венерическата болест е постоянната му житейска спътница още преди да навърши пълнолетие по американските стандарти. 

Ал Капоне става баща на 4 декември 1918-а и по онова време няма двайсет години. Синът му Алберт (Сони) Франсис Капоне страда от болестта по рождение. Расте с инфекции и усложнения и претърпява няколко операции в Ню Йорк. Здравето на сина му е и най-голямата грижа на Ал Капоне. Дори когато попада в затвора през 1931-ва, гангстерът се укорява за болестта на Сони.

Ню Йорк, началото Алфонс Капоне, както е истинското име на престъпника, изплаква за първи път на 17 януари 1899-а в нюйорския квартал Бруклин в задружното семейство на бръснаря Габриеле и домакинята Тереза. И двамата са италиански емигранти, но за разлика от събратята си по съдба Капоне-старши е образован, притежава собствена бръснарница и освен това бързо получава американско гражданство. Фамилията минава за образцова по всички параграфи, а Алфонс е нейната гордост. 

Петгодишен тръгва на училище и търка чиновете до шести клас. През цялото време е отличник. Изхвърча от школото след стълкновение с учителка. Една млада даскалица му залепва шамар, той отвръща на удара и следва скоростно изключване. Озовава се на улицата и става член на две хлапашки банди - Бруклинските изкормвачи и 40-те малки крадци. През 1917-а Ал започва работа в комплекса „Харвард Ин", собственост на Франки Йейл. Капоне съвместява длъжността на барман, бияч и сервитьор, а шефът му освен ресторантьорство върти лихварство и рекет. 

По онова време Ал се сдобива и с прякора Белязаното лице. Получава го заради комплимент към клиентка на заведението. „Имаш готин задник", „галантно" се произнася Капоне. Тази любезност обаче не е по вкуса нито на притежателката на впечатляващата Б-страна, нито на брат й - местния хулиган Франк Галицио. Последният награждава Ал с як пердах, а за спомен оставя три резки с нож по лицето му.

Чикаго, обществен враг №1

20-те години на миналия век са времето, когато кварталният апаш Ал Капоне се превръща в отявлен престъпник. През 1919-а бъдещият бос се мести от Ню Йорк в Чикаго, където е под опеката на Джони Торио. Ал познава Торио още от детството си в Бруклин, когато припечелва джобните си, изпълнявайки поръчките му. Години по-късно Торио е сред най-влиятелните фигури в Чикаго - притежава казина, бардаци и локали, предлагащи нелегален алкохол. Той прави Капоне свой довереник и дори му предлага равноправно съдружие в подземния бизнес. Офертата е приета. 

Двамата са могъщи и влиянието им тревожи конкурентните фамилии. Преживяват няколко опита за покушение, докато през януари 1925-а убийци правят Торио на решето. Босът оцелява, но се оттегля от „бизнеса". През март 1925-а той прехвърля на партньора си империята от публични домове, казина, нощни клубове и пивоварници.

Така на 26 години Ал Капоне става Кръстника на чикагския ъндърграунд. Влиянието, парите и факта, че има свои хора в полицията, го карат да се чувства безнаказан. Появява се на обществени места, гостува на приеми и е на първия ред на бейзболните мачове. И никой не го закача. 

Пролетта на 1926-а обаче нещата се променят. Хора на мафиота убиват конкурентен доставчик на алкохол и спътниците му. Сред жертвите е прокурорът Максвигин, опитал да закопчае Капоне две години по-рано за убийството на дребен престъпник. Интересът към разследването е огромен и основният заподозрян е Ал. Той се крие три месеца от властите, а накрая се предава сам. Ходът се оказва добър - доказателства срещу него не са открити и делото е прекратено. На сметката на мафиота лежат десетки трупове. Полицията обаче не може да го закопчае, защото винаги има желязно алиби. Така и не се намират улики срещу Ал Капоне за най-зрелищното убийство, замислено от него. То остава в историята като

Клането на Свети Валентин 1929-а

По поръчка на Кръстника неговият приближен Макгърн Автомата събира екип от

професионални убийци за разправа с конкурентната банда на Морън. Нито Ал, нито Автомата участват в операцията, но те са автори на плана. Замисълът е да примамят бандата на Морън с оферта за качествено уиски на ниски цени и да им устроят засада в един гараж. На 14 февруари наемниците, преоблечени като полицаи, причакват жертвите на уреченото място. Когато жертвите наближават, маскираните бандити излизат от прикритие и заповядват „Горе ръцете!". Заповедта им е изпълнена. След като вземат оръжията, наемниците на Капоне разстрелват конкурентите му. На излизане от гаража няколко убийци събличат униформите и в нормални дрехи изглеждат като арестувани. Така никой от очевидците не разбира какво се е случило - всички мислят, че изстрелите са от полицейска операция.

Новоизбраният президент на САЩ Хърбърт Хувър е бесен и разпорежда полицейски проверки на бизнеса на Ал Капоне. Започва събиране на доказателства за укрити данъци и нарушения на забраната за употреба и производство на алкохол. Двама агенти на ФБР са внедрени в организацията на Кръстника със задачата да  намерят доказателства, достатъчни за присъда. И наистина успяват - пред тях един от служителите на Капоне се изпуска, че данъчните притежават счетоводна книга на заведение на организацията от 5 години, която може да уличи боса в укриване на данъци. Счетоводителите на Капоне са намерени и убедени да свидетелстват. Междувременно мафиотът опитва да спечели общественото мнение на своя страна - във времето на Голямата депресия и безработица той отваря безплатен стол за бедни и ги храни три пъти дневно. Става меценат и на чернокожи джаз музиканти. Тези жестове обаче не обръщат нагласите срещу него.

Зад решетките

Пролетта на 1931-ва са събрани достатъчно доказателства за дело. Кръстника е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над $200 000. Отделно с още 68 членове на организацията си е подсъдим по 5000 нарушения на алкохолния режим. Чакат го 34 години затвор. Тогава адвокатите на боса сключват сделка с прокурора - Капоне се признава за виновен , а прокурорът иска от 2 до 5 години затвор. На 16 юни Ал Капоне влиза в усмихнат, но излиза потресен.  Съдията Уилкърсън не приема сделката и насрочва процес  на 6 октомври. Когато датата идва, съдията прави още един неочакван ход - разпорежда се всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго дело, започващо по същото време. Мафиотът е признат за виновен, осъждат го на 11 години затвор, $50 000 глоба и $30 000 съдебни разноски. В началото Ал Капоне лежи в пандиза в Атланта. Статутът му е привилегирован - меко легло, скъпа мебелировка и редовни срещи с близки и сподвижници. След това обаче го местят в Алкатраз и килията и отношението към него са същите, каквито се полагат на братята му по решетки. Капоне стои там до ноември 1939-а, когато е освободен за добро поведение. По онова време сифилисът му вече е в напреднал стадий и той става все по-неадекватен.

Вицове, януари 2015 г.

Селфи на денят!

СмЕх

Работната събота е като морското свинче - нито е морско, нито е свинче.

***

Жена се занимава с едногодишното си дете в стаята и му говори: - Щастливец си ми ти - наспа се, събуди се, похапна, поигра, сега акаш, след това пак ще заспиш. При това от тоалетната се чува гласът на мъжа и: - Имам право на това - неделя е...

***

В края на конференцията за представянето на Windows 10:

- Сега е време за въпроси.

Българин от последния ред:

- Вече има ли го в Замундата?

***

Някой знае ли колко неконтрабандни цигари трябва да изпуша, за да могат родителите ми да получават нормална пенсия?

***

Щирлиц вървеше по улицата на Ханой през нощта на Нова Година. Изведнъж насреща му излиза дракон:

- За щастие. - мисли си Щирлиц.

- За вечеря. - мисли си драконът.

***

Всяка сутрин нови вицове

„Ислямска държава” екзекутира един от японците!

„Ислямска държава” уби един от двамата японски заложници, за които бе поискан огромен откуп от Токио, съобщи lrfenews.ru. терористите публикуваха видео, на което Кендзи Дзего държи в ръцете си снимка на убития Харун Юкава.

Чува се и звук, заложникът казва: „Вие не приехте сериозно заплахата на моите похитители и не предприехте нищо цели 72 часа. Моя любима жена, обичам те. Тъгувам за двете ми дъщери. Моля те, убеди нашето правителство да ми помогне”.

В петък изтече тридневния срок за плащането на откупа от 200 милиона долара за двамата японци. Сега японските власти проверяват достоверността на информацията за смъртта на единия заложник.

Преместихме с 2 минути стрелките на Часовникът на Страшния съд

В четвъртък през нощта една символична стрелка върху един имагинерен циферблат беше преместена две минути по-близо до върха. Събитие, което се е случвало само 22 пъти за последните 68 години. Новината е от световно значение, но, както при повечето символични жестове, светът не реагира с нещо повече от свиване на рамене.

Става дума за Часовникът на Страшния съд, който от 1947 г отброява колко близо сме до глобална катастрофа. Ако някой ден той удари 12 часа, няма да се превърнем в тикви - най-вероятно просто няма да има кой да обяви пренастройването.

Проектът е дело на "Бюлетинът на атомните учени" в Чикагския университет, журнал, чиито управители и съветници решават кога ситуацията в света се е променила така, че налага бутане на стрелката назад или напред. Не говорим просто за някаква група академици - в Борда на спонсорите, които също учавстват в решението, има 18 Нобелови лауреати.

И ако първоначалният замисъл е било да се представи потенциалната опасност от ядрена катастрофа, от последните няколко години на решението влияе и сериозните климатични промени на планетата ни.

Защо ни интересува?

Това е логичен въпрос - и няма нищо чудно, че много по-бурно реагираме на "Може да вдигнат цената на тока", отколкото на "Близо сме до глобална катастрофа". Едното е ежедневен, лесно осъзнат проблем. Последната глобална катастрофа от магнитуда, за който следи Часовникът, е била преди десетки хиляди години. Цивилизацията не е съществувала при последното събитие от този тип.

Подобно събитие - независимо от какво е причинено - ще промени изцяло живота на планетата Земя, като това включва възможността ние, хората, вече да не сме на хорото. Или ако оцелеем, да се върнем в нещо близо до античните времена или Средновековието като технологично ниво.

За сравнение - по време на Ордовикското изчезване измират повече от половината видове на Земята. Говорим за милиони видове, не индивиди. Във Втората Световна война загиват около 70 милиона души. Дребна работа.

Защо американски учени следят за това?

Основоположниците на идеята са били атомни физици, участвали в Проекта Манхатън. След бомбите на Хирошима и Нагасаки те очевадно са стигнали до извода, че някой трябва да обяснява и да предупреждава ясно света с каква играчка си играе. В умовете им ядрената война е била най-вероятния начин да загине човешката раса.

Часовникът първоначално се поставя на 7 минути, като тогава максималните минути са едва 15. Само две години по-късно той пада до днешната си стойност - 3 минути, когато Съветският съюз тества първата си атомна бомба. На другата година достига 2 минути, най-близо до полунощ в историята, тестовете с атомни бомби продължават и от двете страни на Желязната завеса. В следващите години имаме качвания и спадове, като войната във Виетнам не помага особено. Следващият спад до днешно ниво е през 1984 г - войната н Афганистан и повишеното напрежение между СССР и САЩ са основната причина.

И нищо чудно, че и днес сме на 3 минути от глобална катастрофа основно заради проблеми между тези суперсили - този път поводът е Крим и Украйна.

Целта на Бюлетина не е да ни плаши, а да ни информира, да напомня за растящата опасност, да предупреждава, когато някой  залитне в опасна посока, както когато през 1998 г Индия и Пакистан тестват паралелно атомните си оръжия. Дори просто да подсетят, че проблемът е налице - през 2012 г часовникът беше приближен от 6 на 5 минути заради липса на политически действие срещу двата основни проблема - трупането на ядрени оръжия и глобалните климатични проблеми.

Какво общо има климатът?

Защо един концептуален циферблат, отчитащ близостта ни до ядрена катастрофа, изведнъж ще започне да мери и глобалното затопляне? Защото това е следващата най-належаща опасност.

Глобалното затопляне и резките промени в климата са факт, който усещаме много по-лесно от потенциала за радиационни бомби - последните две години в България го доказаха. Реално след падането на Берлинската стена светът обърна внимание на стотиците учени, които от десетилетия си късат гърлата напразно. После обаче дойде финансовата криза и отново забравихме, че планетата ни става все по-негостоприемна за нас, и то напълно заслужено.

Да се предвиждат регионални промени на климата е трудно дори за специалистите със сериозна анализаторска апаратура, така че следващият пример просто ще илюстрира една възможност - а не поглед в бъдещето.

Представете си наводненията от миналото лято да стават все по-сериозен проблем всяка следваща година. Представете си как след две десетилетия ходенето на море е приключение за луди глави, търсещи силни усещания. Представете си потънала в блато държава. Наскоро и във Великобритания имаше страховити наводнения. Но преставете си България, с нашите възможности и нашата инфраструктура, изправена пред същата стихия, която става все по-лоша с времето.

Разбира се, може да се случи нещо съвсем друго - но със сигурност няма да е добро.

Ключовото обаче е не само да чуем, а и да проумеем важността на предупреждението.

Един от 34-мата наследници на сестрите от Америка

Николай Радионов, един от 34-та претенденти за милионите на сестрите от Америка Ан и Мери Петрови, не очаква да получи цялата сума. "Наследниците са много. Има внуци и правнуци. Очаквам да взема около една месечна заплата", каза той в предаването "На светло" по Нова телевизия. Той се е срещнал със сестрите през 90-те години на миналия век в Сейнт Луис, а след това са водили редовна кореспонденция.

"Отговорих на една обява на унгарска фирма, която издирва наследници. Сега ще чакаме по-малко, отколкото до този момент. Ще взема нещо, роднина съм, полага ми се", каза още Радионов.

Мери Петров издъхнала в старчески дом през 2011 г. на 97 години. Оттогава властите търсят кой е законният наследник на нейното богатство, което възлиза на над един милион и триста хиляди долара.

Три години по-късно милионът все още не е пипнат. Общинският ковчежник Кърт Прензлър обясни, че законът дава 10 години на потенциалните наследници да докажат роднинската си връзка. Досега 43 души са подали документи за наследници в съда.

Голяма част от парите Мери наследила от сестра си - Анн Петров, която починала през 2009 г., също без завещание. Сестрите Петров са дъщери на български емигранти, отишли в САЩ през 1912 г.. Никога не са се омъжвали и нямат деца.

Техни познати разказват, че дори не са подозирали за състоянието, което Ан и Мери са натрупали, тъй като са живели скромен живот и са работели като секретарки в местната община. Когато навършват 90 години, Ан и Мери са покосени от деменция и са неспособни да планират парите и имотите си.

След като се разчу за оставените милиони, 34 българи са завели искове и твърдят, че са наследници на Мери Петров, но тепърва предстои да се проверят твърденията им и да се докаже дали имат право да претендират за богатството.

Държавна администрация?