На 14 януари всички роми у нас празнуват Банго Васил (буквално "Куцият Васил"), по-познат като Циганската Нова година.
Празникът е свързан с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като е бил разрушен от Дявола. Според втората легенда Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата, "за да не избяга късметът".
Сутринта на 13 януари гъската или петелът се колят и към 14 ч започват реалните приготовления за празника. Основна грижа са трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.
Банго Васил е семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е от момента, в който се сяда на трапезата, до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе.
Върху масата се поставят гозбите - сварен петел или гъска, сарми (често с късмети - дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб - кулак, вино, ракия и др. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата.