 |
| Константин Величков |
1895 г. провежда се първо заседание на Правописна комисия за
българския език под председателството на Константин Величков. На нея е
предложен нов проект, напълно напълно изхвърлящ ѣ от азбуката.
Любопитен факт е, че проектът е подет единствено от списание
„Български преглед”, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на
етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е утвърдено и
с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този
Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл” - след 1910 г.
съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.
От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ започва
силно да добива политически измерения. Левите политици - комунисти и земеделци
започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от
масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 г. това е
направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението
в Правителството на БЗНС.
Тази реформа обаче среща значителна критика. Премахването на
двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна
България и особено от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората
като „предаване на западните диалекти” и като отделяне на българския книжовен
език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното
е добива статус на символ на българщината.
Българската академия на науките отказва да приеме реформата
и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов
правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си
личи в различни словоформи.