В патриархални страни като Афганистан и Пакистан съществува
повече от странна традиция – в семействата, в които се раждат само дъщери,
липсата на син се компенсира, като някои момиченца от малки са възпитавани
сякаш са момчета. Тези деца, наречени „бача пош“, биват обличани като момчета,
карани да се държат като такива и се ползват с всички привилегии, които имат
мъжете в тамошния свят.
Целта на наглед безумната практика е да се повиши социалния
статус на семейството в обществото. Когато съзре полово обаче, девойката „бача
пош“ трябва да се върне отново към живота си на момиче, да се лиши от всички
мъжки права и да се омъжи. Преходът е особено травматичен и тежък, защото тя не
е свикнала да готви, да шие, въобще да изпълнява нормални женски работи.
На летните олимпийски игри в Сейнт Луис през 1904 г.
американският гимнастик от немски произход Джордж Айзер само за един ден печели
6 медала – 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов. Наистина достойно за уважение
постижение, особено като се вземе предвид факта, че единият крак на атлета
представлявал дървена протеза! Заради инцидент с влак Джордж губи крайника си,
но това не му попречва по никакъв начин да покаже удивителен дух и да запише
името си завинаги в историята.
Добре дошли в Бутан – кралството на пенисите! На много от
къщите в тази южноазиатска страна има
нарисуван фалос като символ на семейното плодовито благополучие и като защита
срещу зли сили. Зараждането на този обичай се свързва с името на будисткия лама
Друкпа Кюнле, живял през 15-16 век, който е известен още като „Божествения Луд
от Драконовата Линия”.
Кюнле проповядвал будизма по необичаен начин, целейки да
освободи хората от закостенялото им мислене. Атрактивният лама спокойно
демонстрирал увлечението си към жените и виното и често рисувал фалоси по
стените, като уверявал околните, че така ще бъдат прогонени злите духове.
Изразът „да умреш от смях“ може да има и буквално значение.
Поне така твърди историята, според която древногръцкият философ Хризип от Сол
умрял от смях, докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.
Лютивото питие се е пило по българските земи още през
средните векове. Доказателство за това е намерена при разкопки в района на
Асеневия дворец на хълма Трапезица част от керамична купа върху която има
надпис на старобългарски, който гласи: “Аз пих на празника ракиня.” Находката
даде повод на родните историци и археолози да поискат от Европейския съюз да
признае ракията за българска.
Някои художници обичат да си „играят“ със зрителите, които
ще оценяват техните произведения. Такъв подход е използвал и Олег Шупляк, който
превръща своите картини в оптически илюзии. Можете ли да откриете в тях
скритите лица?
Когато трябвало да се снима последната сцена на трилъра
„Челюсти“, Стивън Спилбърг нарочно не седнал на режисьорския си стол. Причината
се крила в опасенията му, че хората от екипа на филма са се наговорили след
последния кадър да го хвърлят във водата. От тогава започва традицията на
Спилбърг да не присъства на последните сцени на филмите, които режисира.