(...)След това беше обявено, че Свилен Нейков е спечелил
номинацията, защото има докторска степен по спортен мениджмънт. Свилен, треньор
на българския олимпийски шампион по единичен скул, щеше да се окаже един от
най-добрите министри.
В последния ден от проучвателния си мандат Борисов предложи
двама заместник министър-председатели като знак за двете основни направления, в
които правителството щеше да работи: борба с престъпността и финансова
стабилност. Така станах вицепремиер заедно с Цветан Цветанов, най-доверения
партиен лейтенант на Борисов. Министър-председателят имаше силен инстинкт за
баланс. Станах първият финансов министър в историята на България, който е и
вицепремиер. Двойната позиция ми даде повече власт да вземам много кризисни решения
и да не спечеля много почитатели.
При създаването на екип в Министерство на финансите следвах
едно просто правило: на всички високи позиции да бъдат хора отвътре в
министерството. Двамата ми заместници - Владислав Горанов и Ана Михайлова -
бяха оглавявали отдели, началникът на кабинета Румен Порожанов отговаряше за
държавните предприятия, а главен секретар стана директорът на човешките
ресурси. Те се познаваха помежду си, бяха работили заедно и химията в отбора се
получи.
Като вицепремиер отговарях за още девет министерства и за 17
други ведомства в доста широк спектър - от Агенцията за ядрено регулиране, през
държавните архиви, до Агенцията за хората с увреждания. В тази работа бях
подпомаган от двама юристи, двама специалисти по комуникациите и двама експерти
от младежката организация на ГЕРБ.
Всичко на всичко
шестима съветници
като вицепремиер,
координирани от
доверения ми
началник на кабинета
Ирина Велкова
При избора на този екип следвах друг критерий. Никой от тях
не беше работил преди в публичния сектор. Това беше урок, който научих от Лешек
Балцерович: "Само млади хора. За да нямат пристрастия и
обвързаности."
Имах и два офиса: като министър на финансите и като
заместник министър-председател. Кабинетът ми на вицепремиер беше в сградата на
Министерския съвет - масивно здание, чиято архитектура бе вдъхновена от
византийски традиции и от тези на сталинизма. Рядко стоях там и предпочитах да
работя от Министерството на финансите. Когато чуждестранни делегации посещаваха
София, за да се срещнат с премиера и с президента, офисът ми в Министерския
съвет нерядко се ползваше за техен временен лагер. Канцлерът
Ангела Меркел се настани
там през 2011 г. с персонал
от четири човека. Така
направиха и Владимир Путин
с персонал от 20 човека,
и Хилъри Клинтън с
персонал от 30
Следващата стъпка бе избор на началник на митниците.
Човекът, когото наследих там, беше заемал поста два пъти за предишното
десетилетие. Под негово ръководство митниците бяха работили едва ли не като
отдел към Министерството на вътрешните работи.
Имаше много истории за добро сътрудничество между митничари
и гранични полицаи на всички нива в незабелязването на контрабандата. Тази
връзка трябваше да се прекъсне. Знаех, че имам нужда от някой достатъчно корав,
за да се опълчи на вътрешното министерство, но и да си сътрудничи с тях, когато
е необходимо.
Бойко Борисов предложи решение. Ваньо Танов, бивш генерал от
МВР, беше подал оставка през 2007 г. като шеф на елитните полицейски сили, след
като бе уличил министъра си в сенчести контакти.
Срещнах се с Ваньо Танов и го харесах веднага. С внушителна
фигура и с бумтящ глас, той беше моя пълна противоположност като присъствие. А
със своите 25 години стаж в полицията, генерал Танов знаеше повече за
практиките там, отколкото който и да е вътрешен министър. Под негово
ръководство митниците се откъснаха от влиянието на МВР. Усложненията не
закъсняха. Министър Цветан Цветанов не хранеше симпатии към Танов заради неговата
популярност сред полицията. Наложи се да прекарам голяма част от първата си
година в борба да запазя шефа на митниците на мястото му.
Спорът ми с Цветанов стана
публичен. Имаше разнобой
между двамата
вицепремиери и медиите
го отразяваха почти
всекидневно
Това се разглеждаше като основен разрив в правителството.
Само три месеца след началото на мандата се появиха спекулации, че скоро ще
бъда уволнен. Защитавах твърдо назначаването на Танов и в крайна сметка устоях.
Беше по-различно с избора кой да оглави Националната агенция
по приходите. Предишната началничка на данъчните, близка доверена на моя
предшественик Пламен Орешарски, била отстранена в края на 2008 г. след
обвинения в подпомагане на схеми за измами. Тогава нейният заместник Красимир
Стефанов заел поста временно. В крайна сметка Стефанов остана на този пост
по-дълго, отколкото аз на моя. С течение на времето се научихме да работим
добре заедно.
В НАП съществуваше практика да се провеждат съвместни акции
с полицията, без да съм предварително информиран. Стефанов също не е знаел за
тези операции. Имаше установени връзки между полицията и членове на ръководния
му екип и той не съумя да ги прекъсне. Повече от двадесет години след падането
на комунизма на данъчната служба все още се гледаше и като на инструмент за
натиск. Тази логика ми беше толкова чужда, че първоначално я отхвърлях като
чиста теория на конспирацията. Но с течение на времето станах свидетел на
няколко случая, в които данъчните предприемаха акции, за които разбирах
постфактум. Уволних един заместник-директор, а след това и още един. В НАП
имаше нужда от здрава ръка като в митниците. Желаещи не се намериха.
Като вицепремиер трябваше да бъда буфер във всевъзможни
конфликти. Това беше рядък късмет. Оглавих тристранната комисия, в която
правителството обсъждаше проблеми заедно със синдикатите и с работодателските
организации. Предишните председатели на тристранката са били с портфейл в
социалния сектор и пестеливостта не е била сред най-често обсъжданите теми.
Председателствах и многобройните
срещи по сектори, в които
зърнопроизводители и
баскетболни отбори щяха
да искат повече пари. Тези
срещи отнемаха доста
време. Изслушвах
и казвах "не"
Първата задача, с която се заех, беше съкращаване на
разходите. В бюджета за 2009 г. бе заложен ръст от 4,7% от брутния вътрешен
продукт въпреки сигналите, че кризата ще връхлети и България. Приходите също
бяха надценени, за да се оправдаят по-високите разходи. В година с избори
разходната част винаги набъбваше. Съкратихме бюджетите на всички държавни
ведомства с 10% и закрихме едно министерство - това на административната
реформа. Когато направихме анализ за каква точно реформа са отивали средства
там, се установи, че тя се е състояла в редовни командировки на чиновници зад
граница. Актуализирахме националния бюджет, за да заложим реални параметри.
По-късно щеше да се окаже, че това не е единственият проблем със сметките за
2009 г.
Гръцката криза вече назряваше. България беше силно обвързана
със своя южен съсед чрез банковия сектор и туризма. Гърция беше и водещ
чуждестранен инвеститор у нас. Много гърци отдавна идваха отсам границата, за
да пазаруват по-евтино, включително най-обичайни стоки за бита. Но през лятото
на 2009 г. забелязвахме една нова тенденция: гръцки граждани прехвърляха
сметките си в български банки.
Имах няколко разговора с финансовия министър Янис
Папатанасиу за кризата в нашия регион. "Нова демокрация" на
Константинос Караманлис беше член на Европейската народна партия заедно с ГЕРБ
и контактите бяха улеснени. Основните ни опасения бяха, че някои от гръцките
банки са претърпели срив с високорисковите ипотеки и че проблемът ще се
разпространи и в техните филиали в България. Степента на гръцките проблеми
обаче стана ясна чак след като Георгиос Папандреу пое властта.
Още в началото се бях настроил за труден мандат, но сега той
се превърна във всекидневна борба. Епицентърът на кризата беше до границата ни
и това влоши перспективите за България. Постигането на балансиран бюджет стана
почти невъзможно. През ноември 2009 г. международните пазари започнаха да
повишават индекса CDS1 за България. Само за две седмици този индекс се увеличи
от 12 до 34%. Страната ни е в паричен борд и трябваше да поддържа голям валутен
резерв за обезпечаване на българския лев. В случай на паническо теглене от
банките резервите бързо щяха да се изчерпят. Тогава
щеше да се наложи
националната банка да
продава евро, за да осигури
парична маса в наличност Докладите на анализаторите не
изключваха такова събитие. Връзката с потъващите гръцки банки беше прекалено
тежък товар. Трябваше да изпратим сигнали навън за решимостта ни България да се
отдели от гръцките проблеми. След няколко разговора с Бойко Борисов предложих
да подготвим балансиран бюджет за 2010 г. и да внесем това предложение в
парламента. Беше почти невъзможно да се постигне бюджет без дефицит, но бяхме
длъжни заради обстановката. Това щеше да отклони и вътрешните дебати от
популистки искания за повече разходи. Стратегията проработи. До декември 2009
г. международните анализатори започнаха да отделят страната ни не само от
Гърция, а и от другите две европейски държави с валутен борд - Латвия и Литва.
CDS за България падна под 20%. За Гърция продължи да се увеличава. В началото
на 2010 г. излязоха още по-тревожни данни за гръцката банкова система и рискът
от неплатежоспособност на България започна отново да се покачва. През февруари
2010 г. индексът CDS стигна до 35%. Балансираният бюджет вече бе одобрен от
парламента, а данните за януари показваха значително намаляване на дефицита.
Непрекъснато повтарях в международните медии и на срещите в Брюксел, че
България се придържа към консервативна фискална политика и ще продължи да го
прави, особено в тази трудна година.
Постепенно пазарите се успокоиха. Опасността от фалит и
психозата покрай това бяха елиминирани.
Успехът в овладяването
на ситуацията беше
в обратна зависимост с
личния ми рейтинг.
За три месеца загубих
половината от
обществената си подкрепа
Това щеше да ми изиграе лоша шега след два месеца, когато
излязоха наяве допълнителни разходи на предишното правителство.
Амбиции за еврозоната
През есента на 2009 г. посетих държавите от еврозоната, за
да убеждавам колегите си там, че България е готова да приеме еврото.
Предходният трипартиен кабинет на два пъти се беше обръщал към Европейската
централна банка и Европейската комисия с неформални заявки за започване на
процеса по приемането: първия път през 2007 г. и след това в края на 2008 г.,
когато кризата бе на път да се разрази. И в двата случая моят предшественик във
финансите и управителят на Българската народна банка са били информирани, че е
твърде рано за кандидатурата на България, въпреки добрите макроикономически
показатели и стабилната фискална история.
Вторият път приключил с леко недоразумение. Изтекла
новината, че министърът на финансите Пламен Орешарски е в Брюксел за неформални
преговори за еврозоната. Когато Орешарски излязъл от заседанието на ЕКОФИН,
един журналист от международната преса го попитал кога България ще кандидатства
за еврото. Моят предшественик отвърнал с пестелив английски „Next time, next
time", което на български означава и „Не ме занимавайте сега". Ден
по-късно няколко европейски вестника излязоха със заглавия "България в
еврозоната следващия месец."