На 27 ноември 1895 г. Алфред Нобел пише завещанието си, с
което състоянието му отива във фонда за Нобелова награда.
Нобеловата награда се присъжда всяка година на хора, които
са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са
впечатляващи методи или умения, или са имали изключителен принос за развитието
на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или
физиология.
Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно
признание. Тези които са получили приза, завинаги се наричат нобелови лауреати.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на
Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва
завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите
му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и
желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството.
Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г.,
пет години след смъртта на Нобел.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция
се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в
Осло. От 1902 г., всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват
в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир
се връчва в Осло.
Всяка награда може да бъде дадена най-много на трима
номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом и парична сума.
Ако има двама победители в една категория, наградата се
разделя по равно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет
има правото да раздели по равно наградата между тримата или да даде половината
на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да
даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.
Наградата не може да бъде отнета. От 1974 г. наградата не
може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на
номинацията.
Алфред Нобел е роден на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм,
Швеция, в семейството на инженери. Той е химик, инженер и изобретател. През
1894 г. придобива металургичния концерн „Бофорс“, и го прави най-големия
производител на въоръжение. По време на своя живот Нобел натрупва внушително
състояние. По-голямата част от дохода си получава от 355-те си изобретения, сред
които най-известното е динамита.
През 1888 г. Алфред Нобел вижда във френски вестник
собствения си некролог под името „Търговецът на смърт е мъртъв“, публикуван
заради репортерска грешка. Статията заставя Нобел да се замисли над това, как
ще го запомни човечеството. След това той решава да измени завещанието си. На
10 декември 1896 г. той умира във вилата си в Сан Ремо, Италия, от кръвоизлив в
мозъка.
Завещанието на Алфред Нобел, съставено от него на 27 ноември
1895 г., е огласено през яуари 1897 г. То гласи:
„Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се
обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин
средства, да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите
трябва да принадлежат на фонд, който ежегодно ще ги разпределя под формата на
награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям
принос към човечеството... Указаните проценти трябва да бъдат разделени на пет
равни части, които се предназначават така: една част — на този, който направи
най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга — на този,
който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета
— на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или
медицината, четвърта — на този, който създаде най-забележителното литературно
произведение с идеалистична насоченост, пета — на този, който допринесе
най-много за единството на народите, за премахване на робството или за
намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането
на мирни конгреси... Моето специално желание се заключава в това, при
присъждането на наградите да не се взима под внимание националността на
кандидатите.“
Завещанието отначало е възприето скептично. Едва на 26 април
1897 г. то е утвърдено от Стортинга (парламента) на Норвегия. Изпълнителите на
волята на Нобел, секретаря Рагнар Сулман и адвоката Рудолф Лилеквист,
организират Нобелов фонд, който да се грижи за изпълнението на волята му и
организира наградите.
Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на
наградата за мир става Норвежкият Нобелов комитет, чиито членове са назначени
през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно
време са определени организациите, връчващи останалите премии. На 7 юни
Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на
физиологията и медицината; на 9 юни Шведската академия получава правото да
връчва наградата за литература; на 11 юни Кралската шведска академия на науките
е призната за отговорна за връчването на наградите за физика и химия.
На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловият фонд, с цел
управление на финансите и организация на Нобеловите награди. В него са
постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и
през 1900 г. токо-що създаденият устав на фонда е приет от крал Оскар II. През
1905 г. Шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов
комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации —
за всички останали награди.