“Елате в Детройт, за да видите изоставени сгради и разруха”
– така може да звучи рекламата за
туристически маршрути в този бивш център на автомобилната промишленост.
“Детройт, Кливланд, Камден и много други градове
показват какво оставя след себе си
капитализмът, когато на капиталистите им
стане изгодно да се преместят на други места новите инвестиции да се
правят в други региони”
Индустриалният бум има нужда от евтина
работна ръка, ето
защо градът се заселва с „афро-американци“. През 50-те населението бързо
нараства, а разслоението се усеща все по-силно. Не след дълго Детройт става
арена на сериозни етнически сблъсъци, най-ярък сред които е „Бунтът на 12-та
улица“ през 1967 година. Тогава загиват около 43 души, 467 са ранени, 7200 –
арестувани и повече от 2000 сгради са разрушени. Мащабът на сблъсъците тогава
отстъпва само на тези в Ню-Йорк през 1863 и Лос-Анджелис през 1992.
Но тези проблеми не са единствените, които преживява градът.
След това следва петролната
криза от 1973 година, а не толкова отдавна и
финансовата от 2008-а. Именно тук се усеща най-болезнено конкуренцията с бързо
развиващите се азиатски компании и изнасянето на капитала от САЩ към Азия.
Икономиката на града постепенно замира, достигайки няколко пъти границата на
банкрут. Същевременно населението от 2 милиона се съкращава до 700 хиляди души.
Преобладаващото население днес са афро-американци, смесено поколение и
емигранти, голяма част от които нетрудоспособни или в пенсионна възраст.
Детройт изпитва истински колапс .
Всичко това кардинално променя имижда на бившия индустриален
център, превръщайки се в апокалиптична пост-индустриална картина. Детройт се
нарежда в челната десетка по престъпност и бедност. Но ето как изглежда градът
на Големите езера днес.