вторник, 19 август 2014 г.

БЕХ дал 191 млн. лв. на "Южен поток" след забраната на министъра

Въпреки изричното разпореждане на министъра на енергетиката Васил Щонов, Българският
енергиен холдинг e внесъл 191 млн. лева за увеличаване на капитала на "Южен поток България". Вписването на промяната в дружествения капитал е станало малко след 14:30 ч. вчера.
От кабинета на икономическия вицепремиер Екатерина Захариева обясняват пред изданието, че увеличението на капитала на "Южен поток" е станало зад гърба на Щонов. Той е бил изпратил заповед да се спре вписването още на 7 август, но от ръководството на компанията не са съобразили. Дори най-вероятно сумата вече е внесена.
Увеличението на капитала беше одобрено в края на 2013 г. от Драгомир Стойнев. "Южен поток България" вдига капитала си 25 пъти - от 15,8 млн. лева на 382 млн. лв, от които половината са ангажимент на българската страна (БЕХ), а другата половина - на "Газпром". Руската страна вече е внесла своя дял, но той стои блокиран в банка, докато БЕХ изпълни задължението си.
Решението на БЕХ противоречи на информацията разпространена от Министерството на икономиката и енергетиката вчера, според което служебният министър разпорежда замразяване на всички тръжни процедури и подписване на договори по проекта "Южен поток". Преди това разпореждане за спиране на работата по "Южен поток" бе издал и бившият вече премиер Пламен Орешарски.
Служебният вицепремиер по икономическата политика Екатерина Захариева и министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов заминават днес на посещение в Брюксел, съобщиха от правителствената пресслужба.
Там те ще се срещнат с вицепрезидента на ЕК и комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, както и с представители на главна дирекция "Енергетика" в ЕК. По време на разговорите ще бъде обсъдена необходимостта от реформи за стабилизиране на енергийния сектор в България. Очаква се сред темите на дискусиите да бъдат също статусът на важни инфраструктурни енергийни проекти, рисковете пред страната ни от евентуално спиране на доставките на природен газ от Русия, както и необходимостта от по-голяма свързаност и партньорство между страните-членки на ЕС в областта на енергетиката.