Неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на
единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ. Крайцерът е втория
кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Поръчан е на 31
март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси; пуснат на
вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15
ноември 1932 г.
На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата
атомна бомба предназначена за бой („Малчугана”) в базата на военновъздушните
сили на САЩ в Тиниан.
На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът
се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът
потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с
„Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни
атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по
повърхността без спасителни лодки и храна.
Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като
дотогава остават само 316 души. „Индианаполис” е един от последните потопени
кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.
През август 1945 г. атомният товар, който превозва „Индианаполис”,
унищожава напълно два японски града.