Шест политически сили имат шанс да попаднат в следващия
парламент. Българските граждани, които няма да гласуват или не са решили за кого да дадат своя глас, са най-много. Това показва изследване на агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания "Сова Харис".
Ако изборите бяха днес, ГЕРБ щеше да получи 23%, а БСП -
15,2%. На трето място е Движението за права и свободи, за което ще гласуват 8%.
То е следвано от коалицията ББЦ-ВМРО-Гергьовден с 5,9% и Реформаторският блок с
4%. АБВ се ползва с на подкрепата на 2,7%.
"За АБВ трябва да се отбележи, че се намират на ръба за
преодоляването на 4-процентната бариера. По същество това разпределение на
нагласите в значителна степен повтаря разпределението от изборите за Европейски
парламент през май тази година", сочи анализът на "Сова Харис".
Малка е вероятността в следващото Народно събрание да влязат
представители на националистическите формации. За Атака биха гласували 1,3%, а
за НФСБ - 1%.
В същото време 16,6% не са решили за кого да дадат гласа си,
а 17,7% заявяват, че няма да упражнят това си право.
В отговорите на открит въпрос кои са петимата водещи
политици в България, лидерите на най-утвърдените формации заемат предните
места. В първата петица попадат: Бойко Борисов с 48,1%; Сергей Станишев с
27,2%; Лютви Местан с 21,7%; Георги Първанов със 17,1%; Росен Плевнелиев с
14,2%. Министър-председателят Пламен Орешарски се нарежда на 8 място с 8%. Той
е изпреварен от лидера на ББЦ Николай Бареков, който е 6 с 12,9%, и от Ахмед
Доган - с 9,7%.
"Този факт можем да си обясним с обстоятелството, че
това са хората, от чиито действия и компетентност зависи вземането на
най-важните решения в държавата. В челната десетка намират място и действащите
към момента президент и министър-председател", отбелязват от "Сова
Харис".
Спряганата за високи европейски постове Кристалина Георгиева
е в края на таблицата с едва 3,1%. Последните пет имена в нея са: Радан Кънев
/3%/, Меглена Кунева /2,5%/, Янаки Стоилов /2%/, Красимир Каракачанов /2%/ и
Валери Симеонов /1,9%/.
От "Сова Харис" подчертават, че политическата
обстановка в България е нестабилна, а структурата на политическите нагласи -
неустойчива.
"Доверието в институциите е на критично ниско ниво.
Болшинството от избирателите не намират политически субект, на когото да
гласуват доверие да ги представлява. В тази ситуация на данните от
социологически изследвания трябва да се гледа като на ориентир, а не като на
предизборна прогноза", заявяват от агенцията.