неделя, 20 юли 2014 г.

На тази дата: 20.7.1944г.Правят атентат срещу Хитлер във „Вълчата бърлога”

На 20 юли 1944 г. по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” – немския щаб за
Източния фронт на днешна полска територия – извършен неуспешен атентат срещу Адолф Хитлер. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип. Този почти случаен избор му спасява живота.

Атентатът

За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.

Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.

След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12,42 часа напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер.

Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.

Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето."

Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”

Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт." Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.

Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора. Те умират в страхотни мъки, след като им прилагат мъчения от средновековната Инквизиция. Говори се, че Фюрерът лично посетил окачени на ченгели генерали. Измъкват се единици.

Роднините на Щауфенберг също са преследвани. Жена му Нина, бременна с петото им дете, е затворена в лагер, където ражда. Тя и децата й оцеляват и дочакват края на войната.

Кой е полковник Щауфенберг?

Клаус Филип Мария Шенк, граф фон Щауфенберг произхожда от стар аристократичен род. Роден е на 15 ноември 1907 г. в католическо семейство. Баща му граф Алфред Шенк е висш чиновник в съда във Вюртемберг, а по-късно заема поста маршал на съда на Вилхелм II. Майка му Каролин Шенк - графиня Юкскюл е праправнучка на пруския генерал Август фон Гнайзенау. Клаус има двама по-големи братя.

Младият Клаус още на 19 г. избира военна кариера. Войната го заварва едва на 32 години. Затова посреща с еуфория присъединяването на Австрия и Чехословакия към Германия и последвалото нахлуване в Полша. Край на позорния и несправедлив Версайски договор! Скоро животът ще срещне проспериращия в кариерата офицер с други реалности, които не съвпадат с аристократичните му разбирания - например с концентрационните лагери и с безсмислената жестокост, ще прозре и парвенющината на Фюрера, както и гибелния път, по който той тласка Германия.

Щауфенберг участва в кампанията във Франция, за която дори получава Железен кръст за заслуги. После попада на Източния фронт, където се разделя с последните си илюзии относно войната. В центъра на злото за Германия полковник Щауфенберг поставя Хитлер.

През януари 1943 г. Хитлер не позволява на загиващите от студ и глад обкръжени войници край Сталинград да капитулират и да се спасят. Щауфенберг моли да го преместят и заминава за Тунис.

На 7 април същата година авиацията на съюзниците атакува германски позиции в пустиня на Тунис. Там Щауфенберг е тежко ранен – изгубва лявото си око, дясната си ръка и два пръста от лявата. За няколко месеца се научава да се обслужва сам с помощта на оцелелите три пръста и със зъбите, при това със завидна сръчност. Като инвалид може да се демобилизира, но той вече е прозрял мисията си, която може да изпълни само като военен с достъп до Хитлер.

Щрихи от неуспелия заговор

Към края на 1943 г. Щауфенберг се възстановява и се свързва с някои от основните фигури на съпротивителното движение – генерал Лудвиг Бек, генерал Фридрих Олбрихт и др. Оформя се идея за премахване на фюрера и завземане властта в Берлин като единствен път за спасяване на Германия. За целта конспираторите решават да използват плана "Валкирия".

Това е план утвърден от самия Хитлер за спешни действия на Резервната армия в случай на безредици или бунтове. Заговорниците решават да обърнат последното оръжие на диктатора срещу самия него. Намират и там поддръжници.

Мисията по взривяване на Хитлер доброволно я поема Щауфенберг: Той присъства на съвещания при Фюрера; Заради званието му и тежката инвалидност „в името на Фюрера” той не е проверяван; И освен това той е решен да действа дори с цената на живота си.

В официалната хитлерова пропаганда атентатът от 20 юли 1944 г. е представен като акт на отчаяние от страна на няколко отделни лица. Това обаче не е така – актът е изява на зреещите процеси не само в германската армия, но и в цялото немско общество: съюзническата авиация изравнява безнаказно цели германски градове, на Източния фронт руснаците неудържимо напредват в Беларус, англоамериканците са дебаркирали в Нормандия, Италия вече не е в оста...

В същото време атентатът от 20 юли е най-значимата проява на съпротива срещу диктатора Хитлер и заслужава дължимото уважение.

Мнозина политолози и журналисти гадаят какво би се случило с Германия и с Европа, ако Хитлер бе убит. Сепаративен мир със Запада? Безусловна капитулация пред цялата антихитлеристка коалиция? Продължаване на войната?

Пред историците обаче този въпрос не стои. В историята няма „ако” – тя е само онова, което вече се е случило. А полковник Клаус фон Щауфенберг и неговите съмишленици неоспоримо са отдали живота си с цел да прекратят най-кръвополитната война в историята на човечеството.