сряда, 17 септември 2014 г.

Хвърлиха украински депутат в кофа за боклук! Видео

Вчера украинският депутат Виталий Журавский бе хвърлен в кофа за боклук пред парламента
в Киев от разгневена тълпа.

Според Журавский и очевидци на случилото се става дума за предизборна провокация, тъй като контейнерът бил докаран предварително и тълпата е чакала депутатът само да отиде на работа.

Пред местна телевизия народният представител обяснил, че най-вероятно негов политически опонент е организирал всичко това.

Журавский е зам.-председател на парламентарната група "Икономическо развитие" и един от авторите на одобрения вчера закон за лустрацията.
ВИДЕО

Цветан Василев е на свобода

Съдът в Белград реши Цветан Василев да бъде пуснат от ареста срещу подписка. Това е най-леката мярка за неотклонение. Така той ще изчака на свобода екстрадицията си в България.

Късно снощи, около 21.00 ч. местно време, банкерът Цветан Василев е бил разпитван в Сръбския висш съд. Днес бе гледана мярката му за неотклонение.


Цветан Василев се предаде сам вчера в криминалното управление на Нови Белград, придружен от сръбски адвокат. Първите думи на банкера са били: „Взех най-лесното решение”.

„Ислямска държава” иска да убие папа Франциск

Ислямистите от „Ислямска държава” планират покушение срещу живота на папа франциск.
Това предупреди иракски дипломат само дни преди посещението на папата в Албания, пише The Independent.
Хабиб ал Садр, който е посланик на Ирак във Ватикана от 2010 г. насам, алармира, че една от целите на групировката е убийството на папата и предупреди, че заплахите на джихадистите са достоверни и заслужават да им бъде обърнато сериoзно внимание. Дипломатът призна, че няма „конкретни данни” или разузнавателна информация, но посочи, че извършеният от тях „геноцид” на йезидските християни и унищожението на свещени ислямски обекти е показателно за техните намерения.

„Намеренията на самопровъзгласилата се „Ислямска държава“ са ясни – те искат да убият папата“, каза ал Садр за La Nazione.

Възможността за заплаха за живота на 77-годишния папа Франциск стана доста актуална по-рано през годината, след като той призова за „спирането“ на „Ислямска държава“ заради геноцида на групировката по отношение на 40 000 християни в Ирак. През август стана известно, че сигурността в Рим е била затегната, след като израелски официални лица са предупредили, че групировката е взела на мушка папата за това, че ги е осъдил.

Ватикана омаловажи риска за живота на понтифа, като говорителят Федерико Ломбарди зави пред Catholic News Agency: „Това не е сериозно. Във Ватикана не сме особено притеснени, Новината е безпочвена“.

Междувременно бе съобщчено, че ВВС на САЩ са нанесли нови удари по цели на групировката „Ислямска държава” югозападно от Багдад и северозападно от административния център на Иракски Кюрдистан – Арбил. При удара са унищожени камион и укрепления на екстремистите. При други три удара в района на Багдад е бил повреден още един товарен автомобил и е унищожено зенитно-артилерийско оръдие, както и две неголеми лодки на река Ефрат, които са се използвали за снабдяване.

На тази дата:17.9.1898г. Ражда се Христо Смирненски

Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската
империя, днес Килкис, Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар.
През октомври 1912 г. започва Балканската война и на двадесет и петия ден от същия месец българските войски освобождават Кукуш. Смирненски е едва на 13 години. Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия и избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Въпреки състоянието на мизерия, в което се намират, Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище, но заедно с по-малкия си брат Анастас помага в издръжката на семейството — продават вестници.

От началото на 1915 г. по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев (1895–1935), 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания — най-напред на вестник „К’во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист — Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан“, „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“, „Сила“. Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.
След навлизането си в гражданския живот Смирненски става член на редакционната колегия на „Българан“, но същевременно изкарва прехраната си първоначално като писар II разред в Управлението по транспорта, по-късно като карнетист, а след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор.

Периодът на 1919 и 1920 година е бурен в живота на София, време на социални сблъсъци. През ноември 1919 г. по решение на Комунистическата партия започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях“. Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него — хуморът му става все по-социално насочен. Той участва в демонстрации и митинги, на които се поставят искания за амнистия на осъдените войници, подобряване материалното положение на трудещите се и др. Постепенно социалната принадлежност на Смирненски става решаващ фактор в идеологическите му възгледи и той се пропива със съзнанието, че е боец на пролетариата. През пролетта на 1920 г. става член на Комунистическия младежки съюз, а през 1921 г. — на Комунистическата партия.

1920 г. е преломна в творческия път на Смирненски. Лявата критика оценява естетическите му търсения и творби създадени до този момент като прояви на „декадентския“ символизъм, като поетически постижения, които не дават никакви основания „да се предположи за яркия му поетически талант“. Първото си истинско стихотворение, както твърди тази социалистическа литературна критика, Смирненски пише за първомайския брой на „Червен смях“. Стихотворението се казва „Първи май“:

Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!

След това свое стихотворение Смирненски започва цяла поредица, публикувана на страниците на „Червен смях“: „Ний“ (26 юни 1920), „Червените ескадрони“ (3 септември 1920), „Улицата“ и „Утрешния ден“ (24 септември 1920), „Херолди на новия ден“ (15 октомври 1920), „Северно сияние“ (29 октомври 1920), „През бурята“ (6 януари 1921), „Бурята в Берлин“ (13 януари 1921), „Йохан“ (27 януари 1921) и др. В партийните издания „Червен смях“ и „Работнически вестник“ виждат бял свят няколко десетки негови творби, представляващи ярко новата естетическа линия в творчеството на поета.

В края на февруари 1922 г. партийното издателство „Общо работническо кооперативно дружество «Освобождение»“ отпечатва втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски — „Да бъде ден!“. Отпечатана в 1500 бройки, сбирката се разпродава бързо и няколко месеца по-късно кооперативното дружество „Освобождение“ пуска второ издание. „Да бъде ден!“ въвежда поета като ярко талантлива и добре отграничена индивидуалност — творец, чието творчество е силно социално ангажирано, което носи новия ценностен модел, новите обществени и естетически каузи в разноликата българска литература на второто десетилетие на XX век. С „Да бъде ден!“ Смирненски излиза извън границите на политическата и идеологическа ангажираност и заявява безкористното пламенно човеколюбие, бляна за щастие на човечеството, превърнали се в негова творческа философия. Тук именно Смирненски най-ярко се сближава с нравствения заряд на Ботевите творби и средството, което Ботев намира за противопоставяне срещу човеконенавистничеството — борбата, революцията.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. Във връзка с една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново се чувства недобре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.

Туберкулозата не подминава и Смирненски. В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарите откриват каверна. Лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба — сатирата „Приказка за стълбата“, в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от социалните низини и станали „принцове“. Тази сатирична творба на Смирненски неслучайно е посочена от българската литературна критика за най-зрялата в неговото творчество. Не само тези ренегати засяга тя. Отнася се и за „всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене“ — онези, които се изкачват по стълбата (на властта, но и на живота) с цената на убежденията си, на нравствеността си, която продават на Дявола, за да стъпят на всяко едно ново стъпало.

Нов кръвоизлив на 5 юни прави състоянието му критично. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, но свободно легло не се намира. Лекарският съвет поставя безнадеждна диагноза — милиарна туберкулоза. Превратът от 9 юни 1923 г. оставя Смирненски без храна и лекарства за цели два дни. Той е преместен спешно в близък частен санаториум, но твърде късно. Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.

Вицове, септември 2014г.

В Китай специално място на тротоара за зависими към
телефона

СмЕх

Автомонтьор към собственика на повредения автомобил:
- Резервните части, които ми дадохте не стават за вашия автомобил.
- Напълно е възможно. На кръстовището се ударихме три коли
***

В нашето село тази година беше такава суша, че кравите започнаха да дават мляко на прах.
***

Ако вашият съпруг хърка шумно, бавно завъртете главата му, докато щракне.
***

Влиза мъж в цветарски магазин, а там виси голям плакат: "Кажете ѝ го с цветя".
- Една роза, моля.
- Само една?
- Аз не съм много по приказките.
***

Срещат се двама приятели. Единият пита:
- Какво ще правиш в събота?
- Ще ходим със сина в парка да пускаме хвърчило-дракон да лети! А ти?
- И аз имам подобна програма - ще изпращам тъщата на аерогарата!
***
Всяка сутрин нови вицове

вторник, 16 септември 2014 г.

Калина Крумова напусна Бареков с кърваво писмо

Водачката на движение "Евромайки" към "България без цензура" внезапно напусна Бареков.
Това тя обяви на Фейсбук страницата си и помоли писмото й да бъде възприето като заявление за напускане.
Ето писмото на Калина Крумова до "България без цензура":

Скъпи колеги, благодаря!

Обръщам се към всеки, с когото заедно сме водили немалко битки през последните месеци. Изминалата близо година, в която „ България без цензура“ се превърна от телевизионен продукт в успешна и прогресираща партия, не беше никак лека. Завидните резултати от труда на всеки един от нас намериха изражение на 25-ти май. Изборите за Европейски парламент ни дадоха доказателството, че когато си упорит, смел и амбициозен, отплата за усилията има. Безсънните нощи, десетките хиляди километри, борбата със страха на хората, силата да не заплачеш заедно с тях на площада или в залата, организационните проблеми, комичните ситуации, откровено забавните, общите ни веселби. Всичко това са спомени, които няма как да бъдат изтрити или променени. Дори най- тежките от тях носят своята огромна стойност.

„Евромайки“ се разви паралелно с ББЦ и, въпреки скептичните очаквания и продължаващи до днес предубеждения, доказа колко неизползван потенциал има в българката. Искрата, с която структурите на женската ни организация работят, може единствено да служи за пример колко малко е нужно на човек, за да даде всичко от себе си- единствено да му повярваш и подадеш ръка.

Бързите обороти на събитията, основно след изборите за Европейски парламент, дадоха обаче друга посока на всичко това. Без съмнение трусовете около напускането на ВМРО като коалиционен партньор и разместването на пластове в структурите и ръководството на ББЦ (характерно за всяка партия в различен етап от нейното съществуване) се отразиха не само като позициониране в политическото пространство, но и вътрешно-партийно. Решението за възможно разширяване на коалицията, взето на Национален съвет на партията през юни, надали предполагаше особено широките размери на същата, на която сме свидетели днес. Тук дебело искам да подчертая благодарността си към ЗНС и „ Гергьовден“, които бяха и остават партньор на партията във времето.

Извън тях обаче се появиха знайни и незнайни „ партньори“, които не само се присъединиха към нас, но и осезаемо започнаха да изместват тежестта на ББЦ. Ако някой не иска да го признае или не го е осъзнал, темата е друга. На всички е известно напрежението, меко казано, около съставянето на листите за предсрочните парламентарни избори. И, ако това напрежение е принципно нормално във всяка партия, то при нас същото се породи не от самата партия, а от необходимостта или желанието ни да угодим на коалиционните партньори, без особено значение какво отражение ще даде това върху структурите на ББЦ. Хора, които започнаха от нулата и убеждаваха другите в политическите ни идеи и бъдеще, и понасяха негативи през месеците назад, сега останаха пълнеж в списъците за сметка на новодошлите „ партньори“.

И, за да бъда максимално открита, ще наричам нещата с истинските им имена. Нямам идея какъв е приноса на ЛИДЕР в тази коалиция. Вероятно няма и да се изясни, но имам представа, виждам и чувам какво и колко губим от същото това обединение. Да, прекрасно е да спечелим миньорите, но едно е да ги спечелиш по убеждения, друго- през работодател. Едно на ръка. Второ- къде са зрение и слух, за да стигнат „ на високо“ отзвуците от хората по места, тяхното мнение, тяхното съгласие? Не е необходимо, смятам, да отваряме въпрос колко и как същите тези, всички, нови коалиционни партньори, изобщо се включват в работата по места и кампанията из страната. Даже, признавам си, не ме е срам- вече не ги знам нито колко са, нито кои са точно….всичките толкова важни „ помагачи“. Вероятно някои от тях с избиратели единствено сред роднините, и, евентуално, колеги и познати. Не беше, не е отговорно. И не е коректно към нашите си структури. Лично мнение.

Точно заради личното си мнение, с най-голямо съжаление, но с чиста съвест и гордо вдигната глава, моля да приемете желанието ми да се оттегля от ПП „ България без цензура“. Има много победи, които са по-страшни от поражението. Усещането ми е, че сме се запътили към една точно такава. Пирова. Когато думите и действията се различават и не си в състояние да повлияеш на този процес, трябва да вземеш своето решение. Моето е да напусна. Не желая повече да играя рамо до рамо с хора, готови да минат през трупове по пътя към целите си. Мога, но предпочитам да не го правя. Като жена, като майка, като политик, като обикновен български гражданин. Не приемам, че подобна линия на действия е за пример и не участвам. Появиха се твърде много „ личности“, които превърнаха живота ни в ад, настоявайки, че две и две прави пет. Или дори петстотин. И тези хора бяха и са на почит.

Гумената съвест няма чувствителност. А аз- да. И отговорност към думите и обещанията си. Пример - къде точно водач на листа или на избираемо място има представител на „ Евромайки“, както неведнъж публично бе декларирано? Председателката на формацията е водач на листа. Само тя! И то къде? В Ловеч. Прекрасен град. Невероятни личности в организацията. С невероятни изключения, естествено. Но….Това ли би било представителството на „ Евромайки“ в бъдещото Народно събрание? Щом съм само аз, без да се ценят усилията и постиженията на организацията като цяло- не, благодаря. Един мандат, едно депутатско място категорично не е равностойността на „Евромайки“!

Да не говорим за Европейски парламент, каквато пък бе първоначалната идея на проекта. Ако някой се усъмнява или паметта му изневерява- справка в Гугъл. Просто фактите не се нуждаят от доказателства, за да бъдат верни. Като председател на „ Евромайки“, като част от Изпълнителния съвет на партията, като член на ББЦ дори..не съм поемала ангажимент да работя и убеждавам хората в името на ЛИДЕР и останалите новодошли коалиционни партньори, за успеха на техните водачи на листи и представители в институциите. Съжалявам! Истината не зависи от всеобщото мнение, а написаното дотук са единствено факти. Няколко седмици ми отне да изчистя всяка емоция, за да бъдат аргументите ми без сантимент. Колкото и да е трудно.

Вярвам, че Десислава Балабанова, повече от доста други водачи на листи, заслужаваше да бъде такъв. Тя е не само чудесен човек и професионалист. Тя е лоялна. Качество, което очевидно лесно се забравя и не е сред толерираните…в коалицията. Млада дама, която е с ББЦ преди да има дори начало. Само да припомня. Моите искрени възхищения и пожелания за успех на изборите в Ловеч! Такъв пожелавам и на Светлин Танчев. Горда и щастлива съм, че партията има толкова съвестен, стойностен и градивен политик в ръководството си.

Здраве, късмет, сила, воля и повече обич и усмивки пожелавам на всички! Не спирайте да се борите за това, в което вярвате!
Благодаря на всеки един!

Моля настоящото писмо да се приема като молба за напускане. Надявам се тя да бъде удовлетворена!

Бъдещ еврокомисар в конфликт на интереси

Испанецът Мигел Ариас Канете - бъдещ еврокомисар по енергетиката и климатични промени,
е замесен в конфликт на интереси, съобщи в. "Соар".

Той държи голям пакет акции в две нефтени компании в родината си. Това са "Пертолифера Дукор" и "Петролохис Канариас". И двете компании са регистрирани в офшорната зона на Канарските острови. Освен това Канете е и един от ръководителите на двете нефтени фирми.

Според "Соар" акциите на бъдещия еврокомисар в компаниите превишават 320 000 евро.

Еврокомисията трябва да принуди испанеца да да продаде всички свои активи в енергийния бизнес, ако иска да бъде одобрен за поста на еврокомисар по енергетиката, отбелязва "Соар". Канете трябва да бъде окончателно одобрен на поста си в края на септември. А новата Еврокомисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер, трябва да встъпи в длъжост на 1 ноември.

Мигел Ариас Канете е един от най-приближените хора на испанския премиер консерватор Мариано Рахой. Вероятно Канете ще наследи Рахой след време като лидер на управляващата Народна партия.

Детройт –пълна разруха в сърцето на САЩ

“Елате в Детройт, за да видите изоставени сгради и разруха” – така  може да звучи рекламата за туристически маршрути в този бивш център на автомобилната промишленост.
“Детройт, Кливланд, Камден и много други градове показват  какво оставя след себе си капитализмът,  когато на капиталистите им стане изгодно да се преместят на други места новите инвестиции да се правят  в други региони”

Индустриалният бум има нужда от евтина
работна ръка, ето защо градът се заселва с „афро-американци“. През 50-те населението бързо нараства, а разслоението се усеща все по-силно. Не след дълго Детройт става арена на сериозни етнически сблъсъци, най-ярък сред които е „Бунтът на 12-та улица“ през 1967 година. Тогава загиват около 43 души, 467 са ранени, 7200 – арестувани и повече от 2000 сгради са разрушени. Мащабът на сблъсъците тогава отстъпва само на тези в Ню-Йорк през 1863 и Лос-Анджелис през 1992.

Но тези проблеми не са единствените, които преживява градът. След това следва петролната
криза от 1973 година, а не толкова отдавна и финансовата от 2008-а. Именно тук се усеща най-болезнено конкуренцията с бързо развиващите се азиатски компании и изнасянето на капитала от САЩ към Азия. Икономиката на града постепенно замира, достигайки няколко пъти границата на банкрут. Същевременно населението от 2 милиона се съкращава до 700 хиляди души.
Преобладаващото население днес са афро-американци, смесено поколение и емигранти, голяма част от които нетрудоспособни или в пенсионна възраст. Детройт изпитва истински колапс .

Всичко това кардинално променя имижда на бившия индустриален център, превръщайки се в апокалиптична пост-индустриална картина. Детройт се нарежда в челната десетка по престъпност и бедност. Но ето как изглежда градът на Големите езера днес.

КТБ остава затворена до 20 ноември

Днес Управителният съвет на БНБ реши да удължи срока на специален надзор на
Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й Търговска банка "Виктория" с още два месеца - съответно до 20 и 22 ноември, съобщи пресцентърът на БНБ тази вечер.

От 28 октомври до 20 ноември ще бъде дадена възможност на акционерите и други потенциални инвеститори, заявили желание за преструктуриране на КТБ АД, да отправят предложение, съдържащо конкретни финансови и правни ангажименти за предоставяне на капитал и ликвидност. Това ще стане на база резултата от оценката за състоянието на КТБ АД и докладваното съотношение за капиталова адекватност, се казва в прессъобщението.

По данни на централната банка, към настоящия момент КТБ продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6 227 521 хил. лв. към септември 2014 г., а за ТВ „Виктория” ЕАД - 285 786 хил. лв.

Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ АД, не е възможно да бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката, подчертават от БНБ.

Цветан Василев се яви в Белградската полиция! Обновена

Цветан Василев се предаде сам на полицията в Белград. Около 11.00 ч. той се появил,
придружен от своя адвокат, съобщи Б-92. На 12 септември Софийски градски съд отказа да уважи жалбата на Василев срещу задържането му. Към момента има постановление за 72-часов арест, който обаче до момента не беше осъществен, въпреки намесата на Интерпол.
Дни преди това адвокатът на банкера Константин Симеонов заяви публично, че клиентът му не се крие и работи за оздравяването на Корпоративна търговска банка от Сърбия. Юристът поиска от прокуратурата да отмени постановлението за арест на банкера, за да може той спокойно да се завърне в страната. Съдът обаче определи жалбата като недопустима.

Слуховете, че Цветан Василев се намира в Белград, бяха потвърдени в сръбската преса на 10 септември. Медиите съобщиха, че мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка се намира в Сърбия. Банкерът, който е в списъка на Интерпол за издирване, преди десет дни е бил в град Парачин, в Сръбската фабрика за стъкло, чийто собственик е той.

Белградският вестник "Блиц" цитира работници в сръбската фабрика на банкера, които твърдят, че са били изненадани, когато Цветан Василев, или Газдата, както го наричат неговите подчинени, се появил в фабриката, след като са чули, че още през юни той е избягал от България в Австрия.

Тогава сръбските медии напомниха, че Сърбия е длъжна да арестува банкера, след като България е поискала съдействието на Интерпол за това.

BG адвокатът на Цветан Василев не е информиран, че клиентът му се е предал


Българският защитник на обявения за издирване от Интерпол банкер Цветан Василев е в София и не е информиран, че клиентът му се е предал на сръбските власти. Това заяви самият адвокат Константин Симеонов пред bTV.

Той обясни, че не е пътувал до Сърбия, но не изключи възможността Василев да се е предал със сръбски адвокат.

Преди минути сръбски медии обявиха, че Цветан Василев се е предал на властите в Белград. Според тях мажоритарният собственик на КТБ се е явил в един от следствените отдели в сръбската столица в компанията на адвокат.


От КТБ обаче също коментираха, че нямат информация бишвият мажоритарен собственик на банката да се е предавал.
Обновена