понеделник, 31 август 2015 г.

Осман Октай: Пеевски изчезва, дано поне оцелее физически

Делян Пеевски до дни или седмици ще бъде оттеглен от парламента, след като стана официален собственик на нещо, което досега бе обществена тайна. Тази теза изказа в ефира на Нова телевизия бившият втори в ДПС Осман Октай.

Той определи Движението като партия, крепяща се на всякакви посредници - на политическа и икономическа власт, и когато един от тях стане вреден за политическата формация, бива премахнат.

"За да оцелее ДПС, някой минава отзад," каза Октай.

И припомни своя теза точно преди оттеглянето на сега почетния председател Ахмед Доган, който според него е станал тогава непоносим дразнител в обществото. Това се случва и с Пеевски, от когото от година и половина се опитват да отклонят вниманието, след като стана събирателен образ на задкулисието, но неуспешно, подчерта бившият ДПС-ар.

"Той изчезна от политическата сцена, след като Бойко Борисов каза, че ГЕРБ може да си партнира с ДПС, ако го няма Пеевски", припомни Октай, и допълни "Дано оцелее поне физически, млад човек е."

Той подчерта важната за ДПС роля на посредниците, от нивото на неграмотните поддръжници, които стават шефове на фирми на хартия, за да прехвърлят незабелязано големи пари, както се е случвало с КТБ, до хора на Движението в политическата и съдебната власт и икономиката и бизнеса на най-високо ниво - според него тези схеми не могат да станат без знанието на министъра на финансите, например.

Октай разказа и как Пеевски "под ръка" е разкарвал Сотир Цацаров в сараите на Доган, малко преди да стане главен прокурор.

Министър Московски за Фалкона: Да не дава Господ да се налага кацане „по корем”!

След последния инцидент с правителствения „Фалкон” преди няколко месеца са били сменени редица датчици и сензори. Това обясни в сутрешния блок на Нова телевизия министърът на транспорта Ивайло Московски, който вчера пътува в самолета с премиера Бойко Борисов, когато машината отново показа неизправност. „Проблемът не е техничен, няма нищо счупено, електрониката не функционира както трябва”, уточни той.

По думите на Московски, общо три пъти е имало проблем със самолета – два пъти с пасажери в него и един път само с екипажа на борда.

Министърът обясни и какво се прави, ако колесникът на самолета на може да се прибере и се налага кацане „по корем”. „Да не дава Господ да се случва. Тогава се ръси една специална пяна по пистата и се каца по корем, но се надявам никога да не се случва”, каза той.

Според Московски, „Фалкон”-ът трябва да отиде директно в завода на производителя във Франция. Той ще настоява там да се направи пълно обследване на самолета.

За разлика от предишния път, когато самолетът трябваше да лети за Брюксел и резервоарът му е бил пълен, което налага продължително кръжене преди кацането, този пъти полетът бил само от Варна до Пловдив и зареденото гориво било малко. „15-20 минути останахме във въздуха”, обясни транспортният министър.

„Аз съм притеснен от това, че доста често се случва този дефект. Ако не даде някакви гаранции производителят във Франция, ще напиша доклад и ще настоявам този самолет да бъде сменен”, заяви Московски. Това може да стане с подобен самолет или с някакъв съвсем различен.

На тази дата: 31 август 1888 г. Джак Изкормвача убива първата си жертва

1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.
д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца.

Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно, към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.

Вицове, август 2015 г.

Вече знаеш как се прави грозде...

СмЕх


- Ало, фирма "Арт " ли е?
- Да.
- Какво може да поръчам при вас за Нова година?
- Дядо Коледа, Снежанка, украса, подаръци...
- Ще искам три Снежанки и два литра водка...

***

-Докторе, имам голям проблем! Обичам коня си!
-Нищо страшно няма! Толкова хора обичат животните...
-Да, ама докторе, аз изпитвам физическо влечение към коня си!
-Да... Това наистина е по-сериозно...
Жребец ли е, или кобила?
-Еее..., докторе, обиждате ме! Кобила е естствено! Аз да не съм сбъркан!

***

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат членове на БСП.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен . Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен . Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна . Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали :
- Какво стана, защо си оклюмал?
- Да им ... Не ме приеха . Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен".
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко :
- Да им ... и мен не ме приеха . Казаха, че съм имал чужд произход.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид :
- Да им ... Не ме приеха, казаха, че съм "изпускал тайни".
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали :
- Какво стана, да не би да те приеха?
- Приеха ме ! Казаха: една "тиква" повече или по-малко в Партията - все тая и ме приеха.

***

Срещат се двама стари приятели. Единият води детенце. Другият пита:
- Е, как си? Какво работиш?
- А, добре съм - отговаря мъжът с детенцето. - Продавам презервативи.
- А това сигурно е синът ти? - пита приятелят.
- А, не, една рекламация.

***

Късно през нощта мъжа се връща пиян в къщи.
Жена му стои на вратата на кухнята с точилка в ръката.
Той я гледа и след кратка пауза казва:
- А ти все готвиш ли готвиш...

***

Всяка сутрин нови вицове

неделя, 30 август 2015 г.

Бойко Борисов има проблеми със самолета, не можа да лети от Варна до София

Нова авария с правителствения Фалкон се е случила преди минути. Информацията бе потвърдена и от летище "Варна". Бойко Борисов, който говори пред Младежката акедемия на ГЕРБ, преди малко е трябвало да отлети за Пловдив, за да открие новата спортна зала.
Фалконът, който преди месеци даде сериозна повреда, отново е показал проблем - трите колесника не са се затворили след излитането на машината. Министър-председателят е запазил спокойствие, коментираха от летище "Варна".

Екипажът на правителственият авиоотряд е изчакал горивото да изгори и е върнал обратно фалкона на летище "Варна". Още няма официални подробности за поредната авария.

В момента министър-председателят изчаква пристигането на правителствен самолет - еърбъс, т.к. екипажът на авариралия фалкон е получил забрана да прави опити за ново излитане.

Министърът на транспорта Ивайло Московски обяви пред bTV, че правителствения Фалкон е кръжал във въздуха само 15 минути сред поредната му авария.
" Инцидентът е същия като миналия път. Колесникът не можа да се отвори. Бяхме уведомени, че проблемът е в електрониката- датчици не са могли да сработят. По процедура сме длъжни да се върне на най-близкото летище- това беше Варна. Стояхме във въздуха само 15 минути. Хората са малко притеснени, но това е нормално", каза Московски, който е бил на самолета заедно с Бойко Борисов.

Сега най-вероятно самолетът ще ходи на ремонт при производителя си във Франция, защото след миналата авария не е могло да се разбере къде е проблемът.

Бойко: ДАНС помогна на унгарските спецслужби за залавянето на трафикантите

Спешно трябва да се прекрати източникът на бежанската вълна към Европа, това е размирният Близък Изток. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на закриването на осмия летен университет на МГЕРБ, който се проведе край Варна.

По думите на премиера Бойко Борисов, това трябва да се реши от големите световни началници. „Това не е в нашите възможности, ние просто само понасяме само последствията от това и те ще бъдат все по-тежки и по-тежки. Само завчера сме командировали още 80 полицаи по границата с Турция, а това са средства. Дадохме 30 милиона за ограждения, пари които иначе щяха да отидат за детски градини”, посочи премиерът.

Според него проблемът не е само в парите. „Тези бежанци ще останат в Европа. Трябва да се мисли хората какво ще работят, децата къде ще учат. Демографския проблем е огромен. Емигрантите не отиват нито в САЩ, нито в Русия, а идват в Европа, не само в Германия, но и Сърбия, Македония, Унгария, те са до нас, подчерта Бойко Борисов.

Той каза, че ДАНС е помогнала на унгарските служби със залавянето на трафикантите на хората, които бяха намерени мъртви в камион в Австрия. Министър – председателят посочи още, че е доволен от това как се усвояват еврофондовете. „Българите се научиха да работят.

Административния капацитет на екипите в министерствата и в общините, които работят вече е добър, имаме един прекрасен вицепремиер по въпроса, какъвто е Томислав Дончев. Резултатите вече са видни. Обликът на много градове вече е променен. Даваме пари за всякаква инфраструктура, за фасадите на сградите за пътища за ремонт на театри и опери”, каза още Бойко Борисов.

Маратонът на Китай за превземането на света

В последните години Китай заема все по-важно място в световната икономика – и дори наскоро временен срив в промишления сектор на страната стана причина за тежък удар по фондовата борса в Ню Йорк. Всъщност Пекин още от 40-те години насам следва последователна политика за изместването на САЩ като водеща икономическа сила в света – и това разисква в книгата „Стогодишният маратон“ политологът Майкъл Пилсбъри.

Пилсбъри е директор на Центъра за изучаване на китайската стратегия към Хъдсъновия университет. Заемал е ръководни постове във всяка една президентска администрация от Ричард Никсън до Барак Обама. Завършва Странфорд и Колумбийския университет , бил е научен сътрудник в Харвард. Заемал е ключови позиции в Департамента по отбраната и екипите на четири сенатски комисии. Член е на Съвета по международните връзки и Международния съвет за стратегически изследвания.

„Стогодишният маратон“ е изследване, базирано се на интервюта с водещи китайски специалисти от различни сфери и стъпващо върху редица официални документи на китайската администрация. Книгата предлага поглед отвътре върху дългосрочната стратегия на Поднебесната за превръщането ѝ в световен лидер. Сред големите предимства на автора е, че той владее мандарин и при многобройните си пребивавания в Китай черпи информация директно от извора.

Наред с всичко останало Пилсбъри познава в детайли китайската история, военна стратегия и манталитет, а те в огромна степен са определящи за мисленето на днешните китайци. Освен това авторът е отлично запознат с литературата и проучванията върху Китай на редица международни учени и анализатори.

Основната теза на Пилсбъри е, че Китай има дългосрочен план, чрез който да измести Съединените американски щати като доминираща световна сила. Финалът на маратона трябва да се осъществи през 2049 г., когато се навършват сто години от основаването на Китайската народнодемократична република. Основният коз на голямата източна държава не е военната мощ, а икономическото влияние, което тя упражнява.

Според автора идващите десетилетия ще са изпълнени не с класическите войни за териториални придобивки, а с икономически и търговски съперничества, валутни игри и създаване на геополитически съюзи. Пилсбъри твърди, че Китай умело използва самите американци за реализирането на своята стратегия и правителството на САЩ неосъзнато работи за реализирането на китайската мечта.

„Стогодишният маратон“ се спира на петте основни заблуди, съществуващи по отношение на съвременен Китай и неговата политика. Същевременно той предлага на правителството на САЩ план, чрез който да се противостои на разрастващите се китайски аспирации за световно господство. Пилсбъри призовава за изцяло нова стратегическа позиция спрямо Китай и смята, че успешното ѝ реализиране е едно от най-големите предизвикателства за американската държава.

Вижте откъс от „Стогодишният маратон“:


За мен бе любопитно как мианмарските лидери гледат на китайската дългосрочна стратегия. Дали и те, подобно на мнозина на Запад, виждат в Китай една бъдеща „капиталистическа“ страна, стремяща се към мирно развитие в рамките на международната общност?

Мичъл ми каза, че местните интелектуалци споделят възгледите на Ли Куан Ю [Ли Гуаняо], 87-годишния бивш премиер на Сингапур и един от най-уважаваните азиатски лидери. Смятан от мнозина за „баща на сингапурското чудо“, Ли си спечели огромни симпатии и на запад. Никсън го сравняваше с Чърчил, Дизраели и Гладстоун, а Буш старши и Клинтън се възхищаваха от политическата му далновидност. Куриозното бе, че никой на запад не обърна особено внимание на мнението му за Китай.

Един мианмарски държавен служител ми каза, че в Щатите е излязла нова книга за Ли, която се предлагаше и тук, в Рангун – в петзвездния „Странд Хотел“, една внушителна викторианска сграда, построена през колониалния период и днес приемана като „реликт“ от една вече залязла западна империя.

В предговора си редакторите, харвардските професори Греъм Алисън и Робърт Блакуил, пишеха, че „китайският възход е нещо, което Ли несъмнено познава по-добре от всеки друг страничен наблюдател или анализатор“. Прегледах щателно книгата и установих, че Ли наистина е наясно със стратегията на Китай, защото е наблюдавал тази страна в продължение на десетилетия, и то много преди повечето на запад да започнат да ѝ обръщат внимание.

Впрочем Ли казва нещата в прав текст: „Целта на Китай е да стане най-голямата сила в света и да го приемат именно в това му качество, а не като почетен член на Запада. […] Централно място в представите му заема неговият свят преди колонизацията и свързаните с нея експлоатация и унижения.“ Пекин, добавя той, умело се възползва от въжделенията на китайския народ и ситуацията след „Тиенанмън“’89: „Ако очаквате, че в Китай ще избухне някаква демократична революция, вие горчиво се заблуждавате. Китайският народ иска не друго, а възроден Китай. В едно интервю, включено в книгата, му задават въпроса как Китай ще стане № 1, а той отговаря така: „Най-голямото му предимство е не военната мощ, а икономическото влияние, което упражнява. […] И това влияние ще продължи да расте, за да надвиши в един момент и американското.“

Ли очевидно познава най-важните елементи на Маратонската стратегия, макар и да смята, че до китайската световна доминация остава още много време. „Китайците много добре са си направили сметката, че ако поддържат тезата за „мирния възход“ и се борят за първото място в икономически и технологически план, те просто няма как да загубят. А и директните предизвикателства към една по-могъща и технологически по-развита страна като Съединените щати биха провалили този възход. Китайският подход е представен в телевизионния сериал „Възходът на Великите сили“, създаден по поръчка на ККП. […] Убеден съм, че китайското ръководство е извлякло една ценна поука – ако се надпреварваш с Америка във въоръженията, ще загубиш. Просто ще банкрутираш. За да избегнеш този развой, сведи глава и се усмихвай поне 40–50 години.“

Признавам, че аз едва ли бих го формулирал по-добре. Успокоява ме това, че си имам поне един съмишленик…

Ли Куан Ю си спечели адмирации и от двете ни основни партии, и от света като цяло, но отрезвяващите му прогнози за бъдещото китайско развитие бяха посрещнати с остри възражения от западните експерти по Китай. Тази реакция си има причини. Първо, критиците се дразнят от това, че Ли иронизира техните самозалъгвания и празни предположения, че Китай или ще се провали в опита си да стане № 1, или ще се превърне в демокрация от западен тип. Втората причина е, че Китай продължава да скромничи и да омаловажава оптимистичните прогнози за развитието му. И трето, Китай едва ли скоро ще започне да отправя открити заплахи към Запада. Аз обаче съм склонен да се съглася с Ли. И прогнозите ми за бъдещето „могъщество“ на Китай се отнасят за 2049 г. Което пък подсказва, че има достатъчно време да се реализират и 12-те стъпки, които представих по-горе.

Проблемът е, че повечето западни коментари са със сензационен привкус. Най-често чуваме, че Китай се кани да завладее света и да наложи своята доминация с военна сила – все неща, които са невъзможни в близко време. Харвардският политолог Джоузеф Най е напълно прав, когато предупреждава: „Най-голямата опасност за нас е в това, че надценяваме Китай – а и Китай се самонадценява. Всъщност в нито едно отношение Китай не се е доближил до Съединените щати. Тъкмо това преувеличаване на неговата мощ, което в Америка буди страх, а в Китай – възгордяване, е и най-голямата опасност, пред която сме изправени.“

Всъщност този арогантен и агресивен Китай, който провокира съседите си и ги подтиква да се коалират, помага тъкмо на Америка в по-дългосрочен план. Да си припомним един известен афоризъм на Наполеон Бонапарт: „Никога не пречи на врага си, когато прави грешки.“ Но това не е и довод в полза на бездействието.

Да се състезаваш с Китай в дългосрочен план означава да си наясно с неговите амбиции – и да го критикуваш, когато действията му нарушават общоприетите международни норми. Поне според мен, това би могло да стане и с помощта на някои техни идеи от периода на Воюващите царства, които нагледно показват богатството и оригиналността на китайската стратегическа мисъл. Безспорно и 12-те стъпки, които предложих, биха могли да предизвикат търкания с Китай. Моите колеги често предупреждават, че не бива да критикуваме остро Китай, защото това ще предизвика още по-остра ответна реакция. Бих им припомнил една мисъл на Аристотел, че най-лесният начин да избегнеш критиката е: „Не казвай нищо, не прави нищо и… бъди нищо.“

За да успее, пекинската стратегия за изместването на Съединените щати като доминираща геополитическа сила се нуждае от американската добронамереност и помощ. С други думи, китайските стратези очакват Америка да се държи като Великобритания по време на постепенния американски възход – и залеза на Британската империя. Затова полагат и такива усилия за изграждането на по-благовиден имидж пред Запада. В „Китайската мечта“ [Джунгуо мън, 2010 – вж. и Глава І] Лиу Минфу препоръчва точно това – Китай по-активно да влияе върху американските представи. Или ако използваме неговите думи, да направи така, че Америка да стане за Китай „не сатана, а ангел“. Аналогични тези ще открием и в по-ранната творба (от 2003 г.) на четирима видни ин пай, озаглавена красноречиво „Новата епоха на Воюващите царства“ (Син Джангуо шъдай). И други „ястреби“ повтарят, че идващите десетилетия ще са изпълнени не с класическите войни за териториални придобивки, а с икономически и търговски съперничества, валутни игри и създаване на геополитически съюзи.

Реформаторски министът подписал договор с жената на депутат от БСП!

Странни маневри между сини и червени политици се случват в наверечието на предизборната кампания за така важните местни избори.

Стана ясно, че на 14 август без много шум образователният министър Тодор Танев е сключил апетитен договор със съпругата на червения депутат Валери Жаблянов - Ивет Жаблянова.
Интересното в случая е, че по Българо-швейцарската програма за сътрудничество МОН изпълнява проект "Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното образование в българската образователна система" на стойност 3 млн. лева.

В същото време, проф. Танев дава и пари от бюджета за същата дейност и то не на кого да е, а на съпругата на депутат, с когото иначе са политически противници.

Меркел и Оланд се срещат с Путин за Украйна

За нова среща на върха заради ситуацията в Украйна се разбраха държавните лидери на Германия, Франция и Русия. В телефонен разговор Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Владимир Путин се обединиха около идеята, че е полезно през следващите седмици да се организира среща на върха, предаде АФП, като цитира френското президентство.

"Тримата ръководители енергично подкрепиха призива за пълно прекратяване на огъня от 1 септември по случай започването на новата учебна година", се посочва в съобщението от Париж.

Те разговаряли и за подготовката на изборите в Украйна. Сключените през февруари мирни споразумения, наречени Минск 2, предвиждат да бъдат организирани местни избори в зоната на украинския конфликт преди края на 2015 г. в съответствие с украинския закон и международните норми.

Френският президент, канцлерът на Германия и държавният глава на Русия са оценили прилагането на мерките, приети на Минската среща през февруари. Те са потвърдили, че се придържат към Нормандския формат (Меркел, Оланд и Путин и украинския президент Порошенко) на преговорите.

На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.
След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -
около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.